Майкл Крайтон - Еволюцията на Андромеда

Тайно и зад гърба ѝ колегите ѝ казваха, че сивооката жена имала търпението на пехотна мина. В действителност тя нямаше нищо против бавния ритъм на своята служба. Беше третият командващ офицер на този проект. Двамата ѝ предшественици бяха посветили цялата си кариера на поста. И доколкото зависеше от Хопър, би било наистина чудесно програмата "Вечна бдителност" да отговори на името си.

Някои от по-старите ѝ колеги често повтаряха любимата ѝ реплика: "Липсата на доказателство не е доказателство за липса".

Гледище, което започваше да става банално сред хората от нейния екип.

Странен бе този упадък на ентусиазъм, като се имаше предвид, че проектът "Вечна бдителност" се бе смятал за един от водещите във ВВС и навремето мнозина бяха мечтали да бъдат включени в него (или поне тези, които отговаряха на строгите изисквания за сигурност).

Проектът се бе зародил в първите дни след инцидента с "Андромеда" – изследователска военна програма, която внезапно се бе объркала по ужасяващ начин, известна сред обществеността с популярното си название "Щамът Андромеда".

В края на шейсетте американските ВВС бяха разположили в горните слоеве на атмосферата серия височинни неуправляеми апарати. През февруари 1967 сондата "Скууп VII" най-сетне се бе натъкнала на това, на което се бяха надявали военните, само дето първоначалният щам "Андромеда" се бе оказал много по-смъртоносен, отколкото някой бе предполагал.

Преди да бъде прибрана от специалната група сондата била отворена от любопитни граждани. Микрочастиците вътре заразили и изтребили мълниеносно четирийсет и осем души от градчето Пидмънт – почти цялото население, с изключение на един старец и едно новородено. Спасителният екип, състоящ се от известния бактериолог доктор Джереми Стоун и патолога доктор Чарлз Бъртън, открил и евакуирал оцелелите. Двамата пациенти били изолирани за изследвания в херметически затворена подземна лаборатория с кодово название "Горски пожар". Данните за тях били засекретени, за да се запази тайната на личностите им.

Именно в "Горски пожар" екип от изтъкнати учени, подбрани специално за подобна ситуация, се заели да изучават странните микрочастици, по-късно наречени ЩА-1: те узнали, че размерът им е един микрон, че се предават по въздушно-капков път и че причиняват смърт чрез почти мигновено съсирване на кръвта. И въпреки че микроскопичната шестстранна структура и липсата на аминокиселини сочела към небиологичен произход, ЩА-1 се бе оказал способен на самовъзпроизводство – и на мутация.

Преди екипът на "Горски пожар" да успее да приключи с изпитанията си щамът "Андромеда" еволюирал в нова, пластифагова конфигурация, наречена ЩА-2. Макар и безвреден за хората, ЩА-2 успял да деполимеризира пластмасовите уплътнители на изолиращите прегради в лабораторията. Бил задействан атомен механизъм за саморазрушение, изключен героически в последния възможен момент.

Но известно количество от ЩА-2 успяло да попадне в атмосферата и да се разпространи над Земята. Макар че тези нови частици били безвредни за хората, те се оказали сериозна заплаха за стартиращите по онова време международни космически програми, които зависели от сложни полимери, за да излязат на орбита.

Така било дадено началото на проекта "Вечна бдителност".

Часове след инцидента с "Андромеда" учените основатели на проект "Горски пожар" поискали от президента на Щатите спешно финансиране. Целта била да се започне обхващащ целия свят мониторинг за нови прояви на щама "Андромеда" или за евентуални негови мутации. Предложението било тутакси прието и подкрепено финансово от "черния" бюджет на Министерството на отбраната, били осигурени необходимите елитни анализатори и само след три дни бил даден официалният старт на проекта.

А днес полковник Хопър гледаше как редиците монитори светват един след друг, озарявайки лицата на нейните техници. Тя въздъхна: даваше си сметка за огромните разходи, необходими да се задели всеки миг сателитно време, всеки час на детайлно проучване, за гигантското количество информация, която се прехвърляше и съхраняваше.

Полковник Хопър осъзнаваше също така намаляващото влияние на нейния екип. Не минаваше и сутрин да не забележи поредното орязване на средства, постоянния поток от напускащи най-добри специалисти и увеличаващите се претенции на другите проекти в базата.

Командата за Въздушна мобилност (КВМ) например постоянно изискваше все повече сателитно време, за да облекчи ежедневните си задачи по координацията на стратотанкера КС-135, истински летящ бензовоз, кръжащ в разредения въздух над Тибет и Близкия изток. Командващият КВМ дори бе написал меморандум с мнение, че "Вечна бдителност" представлява безполезно пилеене на ресурси.