Майкл Крайтон - Еволюцията на Андромеда

И изглежда беше прав.

"Вечна бдителност" бе в постоянна готовност вече петдесет години – с Хопър на кормилото през последните петнайсет. И преди днешния ден проектът не беше открил нищо.

Добре известна ахилесова пета на човешката цивилизация е, че отделните индивиди са мотивират по-добре от непосредствената лична изгода, отколкото от дълговременната колективна полза. Този ефект е още по-изявен, когато става въпрос за възнаграждение, което ще се проточи повече от едно поколение – феномен, определен като междугенерационно обезценяване. Идеята за това е представена официално от френския икономист Флориан Павард по време на хладно приета реч на Международната конференция по социална икономика на 23 октомври 1982:

Средната продължителност на едно човешко поколение е двайсет и пет години. Всяка награда, обещавана отвъд този генерационен хоризонт, създава дисбаланс, подкопаващ дълговременното сътрудничество. Накратко, ние като вид сме мотивирани да предаваме своите потомци. По мое мнение единственото възможно решение е определянето на сурови и незабавни наказания за тези, които проявяват нелоялност към бъдещето.

Според някои по-късни теории предполагаемата неспособност на човешкия вид да се съсредоточава върху дълготрайни екзистенциални заплахи неминуемо ще доведе до унищожаване на околната среда, свръхпопулация и изчерпване на ресурсите. Ето защо някои учени са склонни да смятат, че този вроден недостатък е нещо като вграден регулатор за самоунищожаване на човешката цивилизация.

За съжаление всички свидетелства на човешката история подкрепят тази теория.

Ето защо, въпреки добре известните смъртоносни високи залози, проектът "Вечна бдителност" страдаше от ендемично човешко късогледство. С течение на времето оперативната способност на проекта бе системно ограничавана, обезкървявана и редуцирана. Точно през този дъждовен ден проектът все още бе на крака, но едва се държеше – и все пак бе жизнеспособен.

В 16:24:38 координирано универсално време вътрешната камера показваше полковник Хопър седнала с изправен гръб на бюрото си. Полупразният термос с кафе бе поставен върху купчина заявки за доставка на апаратура, на които тя знаеше, че ще бъде отказано – и въпреки това бе длъжна да опита.

Дойде повикване. Хопър си нагласи слушалките, натисна копчето за връзка и в същия миг мониторът ѝ оживя.

– Тук Бдителност едно. Слушам ви – каза тя с отривистия ритъм на опитен анализатор.

Гласът, който чу, имаше едва доловим южноамерикански акцент и тя веднага позна, че това е един от полевите им агенти.

– Тук Бразилиеро. Имам нещо, което трябва да видите.

– Отварям кодирания канал, въведете парола.

– Превключвам на канала.

Хопър затрака по клавиатурата и потвърди заявката.

Четирите монитора на стената се изпълниха с постъпваща информация. Всеки показваше южноамериканската джунгла в различни режими: пряко, некоригирано изображение от оптична камера, лидарна 3 3 От LIDAR – light detection and ranging – Б.пр. карта, цветово подсилена хиперспектрална картина на дърветата и подробна черно-бяла топографска рисунка от РСА радара.

Картината от дрона бе реална, предавана на живо.

Един по един осмината анализатори вдигнаха глави към предните екрани, изтикаха назад столовете си и заобсъждаха това, което виждаха. Персоналните работни станции премигваха от новопостъпваща информация, разпределяна към всеки от специалистите съобразно неговата сфера на дейност. Полковник Хопър се надигна.

В центъра на всяко изображение стоеше нещо необяснимо.

Приличаше на леко извит и гладък правоъгълник. Издигаше се над димящата джунгла, запречвайки коритото на един приток. Изпод основите му бликаше кална вода. От едната страна на блока вече се бе образувало огромно мътно езеро, което се разливаше в обкръжаващата го джунгла. Околните дървета и растителността, които все още не бяха залети, изглеждаха превити и изпотрошени.

– Аномалията е локализирана върху низходящата траектория на "Поднебесния дворец" – отекна гласът на Бразилиеро от високоговорителите. – Космическа станция Тиенгун-1 бе точно над…

– Прието, Бразилиеро. Достатъчно засега – прекъсна го Хопър и го постави на изчакване.

Свери с един бърз поглед дължината и ширината. Аномалията наистина бе с екваториално разположение, като нулевият паралел преминаваше през нея с точност до трийсет сантиметра. Тя добави тази подробност към бележките за инцидента. Странен факт, на пръв поглед маловажен и катастрофално подвеждащ.