Майкл Крайтон - Еволюцията на Андромеда

– Вече са тук, госпожо.

След секунди един от младшите помощници постави на бюрото ѝ разпечатка от масспектрометър.

Хопър отново плъзна пръст по листа. Когато спря и вдигна глава, неувереността в гласа ѝ бе изчезнала.

– Имаме потвърдено съвпадение – каза тя.

– На какво? – попита Шугърман и се извърна към нея. Устните му бяха пребледнели, гласът сух, на ръба на истерията. Зад него и останалите служители в помещението бавно извърнаха изплашени и сериозни лица към Хопър.

– Графиката съвпада почти напълно – отвърна тя – с тази на щама "Андромеда", открит преди петдесет години в Пидмънт, Аризона. Някъде там, в джунглата, има нещо, направено от същия материал. И ако се съди по предавания образ, става все по-голямо. Тези трупове са почти под него.

– Но това не може… – Шугърман спря. – Искате да кажете…

Всички в това помещение знаеха за целта на техния проект. Ала никой от тях не бе вярвал, че щамът може да се появи отново. Дори сега, пред лицето на неоспоримите факти. Освен един човек.

Хопър се изправи и заговори на своя екип, пъхнала папката под мишница.

– Проект "Вечна бдителност" изпълни своята задача. Работата ни тук приключи. Пожелавам ви успех във вашите бъдещи начинания, каквито и да са те.

Полковник Хопър се обърна и тръгна към секретния комуникационен център – който всъщност бе звукоизолиран килер. Анализаторите я изпроводиха с погледи, зяпнали от почуда.

Докато вървеше, тя даде през рамо последната си заповед:

– Предупредете колегите си във военновъздушната база "Питърсън" и предайте събраните данни. Кажете им, че разполагат с по-малко от четири дни – ако се съди по експоненциалния темп на растеж.

– Четири дни? До какво? – попита Шугърман.

– Докато аномалията се разрасне чак до океана.

И с това проект "Вечна бдителност" бе приключен.

Ранд Л. Стърн вече бе смъртно уморен, а денят едва започваше. Генерал-полковник с многолюдно семейство и блестяща кариера, Стърн бе от онези, чието внимание и намеса се изискваха непрестанно. Що се отнася до него самия, единственото, което очакваше с нетърпение, бе петнайсетминутна почивка за обяд – без да бъде прекъсван.

Стърн бе едър петдесетгодишен афроамериканец с едва забележими побелели коси на слепоочията. Бе завършил с отличие Военновъздушната академия и бе прекарал хиляди часове като командващ пилот на Ф-16, стотици от тях в битки. Когато приключи тази част от военна си служба, защити докторантура в Уест Пойнт. А през последните три години – след като изборът му бе одобрен единодушно от Конгреса през 2016 – ръководеше Северното командване на Щатите и Центъра за отбрана на северното въздушно пространство (НОРАД).

От своя пост във ВВБ "Питърсън" в централно Колорадо генерал Стърн имаше под свое ръководство трийсет и осем хиляди служители, занимаващи се с мониториране и опазване на американските интереси в една зона от двеста до две хиляди и петстотин мили височина, пространство, което по своя обем надхвърляше това на цялата планета.

Ако го попитаха, щеше да признае, че най-сложната му задача е отглеждането на четирите момичета – заедно с жена му, изследовател в Катедрата по психология на Денвърския университет.

У дома гласът на Стърн бе само един сред многото. На работа обаче той говореше от името на триста милиона американски граждани.

При инструктажа в първия ден от постъпването му на служба Стърн бе осведомен за дванайсет действащи свръхсекретни програми с изключително значение за националната сигурност. Сред тях бе и една на име "Проект «Горски пожар»", създадена непосредствено след инцидента с щама "Андромеда", което било преди петдесет години. "Горски пожар" изглеждаше дребна и незначителна в сравнение с китайските амбиции и огромните количества ядрен материал, разпилени на орбита. Ала за времето на неговата служба нито една програма не беше по-голям трън в задника от "Горски пожар".

Работата по микрочастиците на "Андромеда" бе претърпяла развитие от чисто научен експеримент до истинска тайна надпревара във въоръжаването, каквато светът не помнеше във времената след Студената война. В резултат от това проектът "Горски пожар" се бе разраснал до степен да погълне непропорционално голямо количество ресурси. Беше непосилно усилие да бъдат скрити от вниманието на обществеността десетките му подпроекти, струващи милиарди долари и милиони човекочасове.

Всичко това тежеше на плещите на генерала.