Майкл Крайтон - Еволюцията на Андромеда

В едно по-късно интервю той бе описал работата си като "да се чувстваш като Атлас, сам и смазан от тежестта на цялата планета – и никой да не знае какво опазваш, камо ли защо. Дори моите дъщери".

Сред секретните програми "Вечна бдителност" заемаше периферно място. С течение на времето страховете от спонтанна мутация на щама се бяха разсеяли. Много по-важно сега бе да се следят нарастващите военни възможности на враговете на държавата.

По типично човешки маниер сферата на внимание се бе преместила от намесата на извънземни фактори към действия на държави (съюзнически или вражески), които неизбежно бяха узнали за смъртоносната версия на ЩА-1, както и за нейния поглъщащ пластмаса братовчед ЩА-2.

И двата варианта бяха доказали по свой начин колко са опасни.

ЩА-1 бе почти винаги смъртоносен при вдишване. Относително безвредният му вариант ЩА-2 бе еволюирал спонтанно в лабораторията на "Горски пожар" и се бе озовал доста бързо в горните слоеве на атмосферата, превръщайки почти всички пластмасови изделия в прах – с което бе предизвикал забавяне с десетилетия на американската космическа програма. ЩА-2 също така бе станал достояние на всяка нация, развита достатъчно, за да изпрати горе апарати и да го прибере.

Нито един друг вариант на "Андромеда" – естествен или изкуствено създаден – не бе засичан след това, въпреки че бяха извършвани многобройни опити.

И ето че сега сигналът, от който Стърн се бе опасявал десетки години, бе пристигнал от съвсем неочаквана посока – не от агенти, следящи Китайската национална космическа програма, нито от шпиони, пратени да разследват епидемии по целия свят, или от заровена дълбоко под повърхността на Невада тайна лаборатория.

Сигналът бе дошъл от "Вечна бдителност".

В своя личен кабинет във ВВБ "Питърсън" Стърн в началото бе реагирал на тревожния сигнал от полковник Хопър с леко раздразнение. Въпреки че фалшиво-позитивните данни по правило биваха отсявани, преди да стигнат до него, той реши, че става дума тъкмо за такъв, преминал през ситото.

Генералът прогони с едно движение нелепия скрийнсейвър на котенца, изстрелващи дъги от устите си (подарък от най-малката му дъщеря), и прие информацията от Хопър. Докато на екрана се редяха образи от аномалията, той се облегна в стола, сплете пръсти на корема си и затвори обезсърчено очи.

– Полковник Хопър. Какво е това? – попита генералът.

– Имам теория.

– Имате теория. Аз закъснявам за обяд. Откакто получих повишение, денят ми се превърна в десетминутни отрязъци. Ужасно много отрязъци за един ден. В момента заемате един от тях. Бих предпочел вместо вас да го заеме сандвич с бекон, маруля и домат.

– Да, сър. Видяхте ли траекторията?

– Полковник, виждам неподвижен обект в джунглата. Няма никаква траектория.

– На десети април тази година китайската космическа станция "Тиенгун-1" навлезе в горните слоеве на атмосферата и се разпадна. Тази аномалия е със съвършено екваториално местоположение и директно на траекторията на отломките на падащата станция. Сигурно си спомняте, че инцидентът носеше кодовото название "Поднебесен дворец".

Генерал Стърн се изправи рязко.

– Нямаме сигурни данни с какво са експериментирали китайците на космическата си станция – продължи Хопър.

– Но можем да предполагаме, така ли? – попита Стърн и впери поглед в данните на екрана. Проблемът най-сетне бе набрал достатъчно голяма значимост, за да измести мисълта за закъсняващия обяд. Ставаше дума за сфера, касаеща не само националната сигурност, но и оцеляването на човешкия вид.

Генералът понечи да каже нещо, но се отказа.

– Добра работа, полковник. Ние ще поемем вашите данни и всяка новопостъпваща информация. А аз… не мога да повярвам, че ще го кажа… обявявам "Тревога Горски пожар".

Малко известен факт е, че от началото на Виетнамската война до наши дни военни експерти не са планирали, нито подготвяли самостоятелно нито една голяма бойна операция. Всяко едно бойно действие – от единичен транспорт до координация на целия театър на военните действия, е било поне отчасти определено от компютър под чадъра на непрестанно никнещите сложни набори от алгоритми, известни като автоматизирана логистика и анализ на решението (АЛАР).

В това отношение реакцията спрямо "Андромеда" не бе по-различна от всяка друга военна операция – тя се генерираше от машина.

След въвеждането от генерал Стърн на първоначалните данни АЛАР активира суперкомпютърния клъстър "Перхерон", намиращ се в леденостудените дебри на Изследователската лаборатория на ВВС под военновъздушната база "Райт-Питърсън" в западната част на Охайо. След като изрита или забави обработката на хиляди други задачи с по-нисък приоритет, АЛАР се свърза с постоянно опресняващата се база данни на персонала и ресурсите и само след петнайсет минути излезе с подробен план на мисията.