Майкл Крайтон - Еволюцията на Андромеда

Пауло бе поне с десет килограма над приемливото си тегло, плувнал в пот под униформата на ФУНАЙ, опрян на вехто метално бюро, върху което бяха подредени различни електрически и електронни уреди. По навик хвърляше примижало око на лаптопа, ала вниманието му бе съсредоточено по-скоро върху ръчно навитата от дебелите му и невероятно чевръсти пръсти пура. Движенията му бяха сигурни и уверени, без колебание или потрепване, въпреки сивкавите мустаци, щръкнали пред бузите му, и постепенно отслабващото зрение.

Докато палеше и пуфтеше доволно с пурата, Пауло пропусна да забележи тревожно мигащата червена светлинка на компютърния монитор.

Пропускът би бил незначителен, дори безвреден при други обстоятелства, ала точно онази сутрин той щеше да доведе до последствия, нарастващи със заплашителната бързина на лавина. Невидимата светлинка бе скрита зад залепеното на екрана жълто напомнящо листче (с указания за най-близкото място за риболов). Индикаторът мигаше непрестанно от късния следобед на предния ден.

На триста метра отгоре, над джунглите на Амазонка, с равномерно бръмчене се носеше автоматичен израелски летателен апарат с размерите на училищен автобус. Носеше гръмкото име "Абутререй" – на португалски "кралски лешояд" – и бе обсипан с точици от мъртви насекоми по бялата обшивка, а колесникът му бе изцапан е червеникава кал от неасфалтираната летищна площадка наблизо. Въпреки това дронът имаше лъскав и дори заплашителен вид – като артефакт от далечното бъдеще, върнал се във времето, за да се рее над тази праисторическа земя.

"Абутререй" изпълняваше безконечна мисия, кръжейки над зеленото море на дървесния покров, който се простираше чак до хоризонта. Немигащото око на неговата жиростабилизирана самопочистваща се камера бе вперено в земята долу и един свръхширокообхватен РСА-радар 2 2 Радарно синтезирани апаратури – радарно устройство, позволяващо да се получават изображения на земната повърхност независимо от метеорологичните условия и тяхната осветеност – Б.пр. "Сийкър" озаряваше невидимо сложния терен, облъчвайки го с ритмични радиопулсации, които можеха да проникват през дъжд, прах и мъгла. Кръгове, кръгове, кръгове. Дронът беше специализиран за наблюдение на екоравновесието и фотограметрия – конструираше и реконструираше неуморно една свръхдетайлна дигитална карта на басейна на Амазонка.

Вътре в наблюдателната станция Пауло едва поглеждаше непрестанно опресняващото се изображение, редящо се като разноцветен пасианс върху екрана. От забучената в ъгъла на устата му пура се виеше тънка струйка синкав дим.

Всичко се промени точно в 14:08:24 Координирано универсално време, или съкратено КУВ.

В този момент върху изображението на картографирания терен бе добавена нова вертикална ивица. Невидимата доскоро мигаща светлинка се премести с петдесет пиксела вляво и сега вече едва надникваше иззад бележката.

Пауло Араня втренчи изумен поглед в нея.

На открит по-късно запис от вътрешната камера се виждаше как той премигва трескаво, опитвайки се да проясни поглед. След това дръпва с рязко движение бележката и я смачква с пръсти. Мигащата точка е разположена до миниатюрно овално изображение на нещо, което "Абутререй" е открил в джунглата. Нещо, за което Пауло няма никакви обяснения.

Работата на Пауло Араня във ФУНАЙ бе да следи и охранява зоната, забранена за посещения и разположена около най-източния край на Горна Амазонка – над трийсет хиляди квадратни мили девствена джунгла. Безценна съкровищница, място с най-високата концентрация на биоразнообразие на цялата планета и terra indigena, обитавана от приблизително четирийсет откъснати от човешката цивилизация амазонски племена – последни огнища на туземна цивилизация, почти лишени от досег с технологиите и болестите на външния свят.

Ала с подобни природни богатства тази територия бе обект на постоянни набези. Като армия от термити обречените на гладно съществуване местни жители бяха принудени да се промъкват в защитените земи, да ловят риба в девствените реки и да поставят примки за ценни застрашени видове, дървосекачи поваляха гигантски курани, кедрови дървета, чиято цена достигаше хиляди долари на черния пазар и, разбира се, орди от наркотрафикантос , които се отбиваха тук на път от Южна Бразилия за Централна Америка и представляваха постоянна и брутална заплаха.

Опазването на дивата джунгла изискваше неотслабващо и неотклонно внимание.