Майкл Крайтон - Еволюцията на Андромеда

Джеймс Стоун не помнеше кога е заспал.

Въпреки бумтежа на роторите и вибрациите на илюминатора през сгънатото яке, което използваше за възглавница, дрямката го бе споходила почти незабелязано.

По-късно, когато всяка подробност от живота му бе разсекретена и подложена на вивисекция и разхвърляна върху предните страници на вестниците и списанията, стана ясно, че Стоун притежава способността да спи почти навсякъде и по всяко време – да се "изключва", ако трябва да използваме термина на военните.

Джеймс се бе научил на това още като малко момче.

Причината за това донякъде бе от чиста необходимост. Младият Джеймс бе прекарал детството си в постоянни пътувания с прословутия си баща – носителя на Нобелова награда и легендарен енциклопедист доктор Джереми Стоун – по време на лекционните му обиколки из целия свят. Безупречно облечен и умерен в изказванията, младият Джеймс не приличаше по нищо на своя гръмогласен и нетърпелив баща. Двамата заедно представляваха странна двойка, обикаляйки земния глобус на всеки няколко месеца, докато доктор Стоун изнасяше лекции, участваше в научни семинари и се запознаваше с международни изследователски проекти.

Много рядко Джеймс виждаше майка си Алисън, след като родителите му се бяха развели малко преди деветия му рожден ден. И макар двамата да бяха така очевидно различни, бащата бе посветил живота си на това всеки ден от безкрайните им пътувания Джеймс да научава нещо ново. В наши дни този начин на скитническо обучение се нарича световно образование.

Но според някои лични интервюта, които не бяха намерили място в таблоидите, съществуваше и друга причина за умението на Стоун да заспива при всякакви обстоятелства – твърде често се събуждаше обхванат от ужас и с откъслечни спомени от поредния кошмар. И този път, на борда на "Сикорски", нямаше да е по-различно.

В заимствания от камерата на пътническия отсек видеозапис се виждаше как Стоун се пробужда със сепване и оглежда замаяно вътрешността на хеликоптера. Слънцето вече бе ниско над хоризонта и окъпваше кабината с червеникава утринна светлина. Стоун стисна неволно зъби и с усилие си наложи да се овладее.

Доколкото можеше да прецени, сънят бе винаги един и същ и познатите образи с годините се бяха трансформирали донякъде в полуспомени. Стоун го описваше като зловещ поток от кръв, тъмночервен, виещ се из ослепително бели пясъци на пустиня. Понякога потокът спираше течението си и – още по-ужасно – повърхността му сякаш се съсирваше и втвърдяваше в дребни зрънца охрен прах – микрочастици засъхнала кръв, които горещият като дъх вятър понасяше надалеч из пустинята.

Стоун разтърси глава, за да си проясни мислите.

Прогони спомена за съня и се опита да се съсредоточи върху джунглата. Би трябвало да изпитва вълнуващо нетърпение. Като дете, отгледано от дръзновен учен, ето че най-сетне, в началото на петдесетте, бе попаднал в приключение, достойно да се сравнява с това на баща му.

На празните седалки до него бяха разхвърляни страници от доклада, изпълнени с плашещи предупреждения и класификации. Сред тях имаше дебела ламинирана фотография, придружена от няколко страници технически описания.

Съдържанието ѝ бе изумително.

Снимката бе с ултрависока резолюция, изработена от специална армейска програма за реконструкция на изображения, комбинираща множество видеокадри, фотоси и генерирана от радар топографска информация за конструиране и оцветяване в съответствие с реалната обстановка на триизмерно изображение.

Въпреки това изглеждаше като фалшификация.

Структурата от кадрите напомняше на Стоун обиколките му сред древните храмове на маите в Гватемала и на Юкатанския полуостров. На изненадващо добре съхранените каменни постройки, надзъртащи сред мъгливата джунгла като гиганти, застинали насред крачка в обкръжаващия ги праисторически пейзаж.

Същото и сега, само дето откриването на тази постройка бе предизвикало събирането на международен екип от изтъкнати учени, които да бъдат пратени в една от най-отдалечените точки от цивилизацията на Земята. Очевидно си заслужаваше и наемането на хеликоптер от черния пазар срещу бог знае каква астрономическа сума и изпращането на трима любезни, но неотстъпчиви войници на активна служба, за да приберат Стоун насред лекцията му като гостуващ преподавател в колежа, да го отведат направо от катедрата, да му отнемат телефона и да го ескортират навън.