Майкл Крайтон - Еволюцията на Андромеда

Пилотът на вертолета, разбира се, не знаеше за тази възможност, но със сигурност подозираше, че нещо не е наред. Уповавайки се на породена от опита мъдрост, той реши да не се отклонява и на метър от предварително зададения курс – каквото и да се случи.

– Агора, нос десцемос – подхвърли пилотът на американеца. – Дръж се, дръж се здраво.

Джеймс чу гласа на пилота сред пращенето на говорителите в слушалките.

– Защо тук? – попита той. – Не трябва ли да сме по-близо?

– Куарантена. Трийсет мили.

Карантинна зона. Значи властите бяха научили поне нещо от инцидента в Пидмънт. Ако в района имаше завишени нива ЩА-2, те можеха да нападнат гумените детайли в машината. На видеокадрите от камерата в кабината се виждаше как Джеймс проверява с трескави движения гумените уплътнения на илюминатора – прокарва пръсти по гладката им повърхност и ги разглежда.

Все още бяха непокътнати.

Знаеше се, че първата мутация на щама "Андромеда", наричана ЩА-2, поразява полимерите, изграждащи синтетичната гума, особено по-ранния им вариант, използван преди да бъде изучен микроорганизмът. И въпреки че информацията бе секретна, Джеймс Стоун знаеше, че "Андромеда" продължава да се среща във високите слоеве на атмосферата над тях.

Пое си дълбоко въздух.

Ако хеликоптерът бе заразен с ЩА-2, той вече щеше да го научи. След разпадането на жизненоважни блокове на двигателя те щяха да рухнат в джунглата и да загинат под смазания метал – както бе станало с нещастния пилот на реактивния самолет Ф-40, профучал над района на Пидмънт малко след първия контакт. Или както космическият кораб "Андрос V", изгорял при катастрофата на 17 февруари 1967, след като уплътнителите на топлинния му щит се разпаднали под въздействие на мутиралия щам.

Поуспокоен, че поне през следващите няколко секунди няма и той да стане жертва на огнено бедствие, Стоун насочи вниманието си към картината зад прозореца. Отвън всичко беше Terra Indigena – миля след миля охранявана от властите земя. Зачуди се дали бразилското правителство въобще е осведомено за тази мисия.

Съмняваше се.

Мярна стълб червеникав дим, издигащ се над разчистено петно от джунглата близо до брега на реката.

Неголяма наскоро построена малока 8 8 Дървена хижа, използвана за общинско жилище от индианците в тропическите гори на Южна Бразилия – Б.пр. стърчеше в центъра на поляната, заобиколена от разчистени храсталаци и повалени дървета.

Приличаше му на белег, на изгорено от цигара сред девствената джунгла.

За пилота обаче поляната бе единствената вертолетна площадка на стотици мили наоколо. Той прелетя над нея, набра височина и завъртя стоманената птица в полукръг, за да огледа района и да предупреди хората долу, че се готви за кацане.

От записа на водените разговори се чуваше статичен шум и пукот, както и изплашен разговор между пилота и втория пилот.

След три секунди пилотът дръпна щурвала към себе си и спусна носа на "Сикорски" в стремително снижаване. Аномалията едва се различаваше на хоризонта. Но за един миг нещо друго се мярна сред върховете на дърветата – все още на няколко мили от тях.

Стоун успя да го зърне съвсем ясно и извика в микрофона:

– Чакай! Какво беше това? Сред дърветата?

Но вертолетът продължаваше да се снижава все по-бързо и да следва спиралата на загубата на височина.

– Тръгвай! Сега! – извика пилотът на Стоун и тупна втория пилот по рамото.

Вторият пилот се шмугна в кабината, наведе се над Стоун, пресегна се през него и безцеремонно плъзна вратата. Когато се дръпна назад, Стоун видя, че до земята все още има трийсетина метра. Отвън дърветата се превиваха под вихрите на въртолетните ротори и кабината се изпълни с горещ и влажен въздух.

Стоун завъртя глава и успя да хвърли последен изумен поглед на странната сцена в далечината.

След това "Сикорски" се шмугна под покривалото на гората и подскочи на земята, забивайки гуми в калната червеникава почва. Докато машината се успокояваше от вибрациите на сблъсъка, пилотът се премести отзад да помогне на втория пилот и двамата се заеха да освобождават багажа на Стоун от товарната мрежа. Не обръщаха внимание на американеца: крещяха си нещо на португалски, а роторите продължаваха да се въртят на празен ход.

Стоун все още не можеше да проумее какво бе видял.

В първия момент му бе заприличало на черна вълна, която се носи над короните на дърветата. Рояк тъмни силуети, подскачащи като пъстърви нагоре по течението на планински поток – прииждащ талаз под електрическизеленото покривало на листата.