Майкл Крайтон - Еволюцията на Андромеда

Тя се тласна назад, отдели се от стената на купола и се насочи "нагоре", към изхода на тавана. Докато се отдалечаваше, хвърли поглед към стотиците мили дъждовна гора долу. Пейзажът вече се завърташе на една страна, заменян от Атлантическия океан, тъй като станцията се изместваше на още по-източна орбита.

В други времена още като малка Софи Клайн щеше да бъде изоставена в някой санаториум – неподвижна и забравена, – стига, разбира се, да успееше да преживее детството. Причината да е тук сега, в почти пълна безтегловност, бе нарасналата способност на човечеството да се справя с проблеми като нейния. Загледана към Земята, с поглед отвисоко, като на бог – пленник на едно тяло, което отказваше да се подчинява на заповедите ѝ, тя осъзнаваше болезнено този факт.

Но – както историята бе доказвала отново и отново – в ръцете на хората нарасналите способности често водят до опасни последствия.

Международната коалиция, участвала в изграждането на МКС (с очаквания да споделя нейните открития), бе пропуснала да включи в редиците си една от най-многолюдните и най-древни световни цивилизации – горда и жизнеспособна нация с мощта да създаде свои собствени конкурентни средства за изучаването на "Андромеда".

Изолирана и принудена да действа едностранно, Китайската народна република неминуемо бе принудена да направи точно това.

Подозрителност, недоверие и конкуренция бяха опорочили първоначалните усилия да се изучи и разбере щамът "Андромеда". Макар че микрочастиците на ЩА-1 бяха доказали способността си да убиват почти всяко човешко същество, с което влизат в досег, независимо от етническата му принадлежност, капризите на международната политика възпрепятстваха това, което можеше да се превърне в общо усилие. Тази спотаена враждебност оказа решаващо значение за създаването на новата станция.

"Тиенгун-1", чието име означаваше "Поднебесен дворец", бе изстреляна на 29 септември 2011. Подходяща дата, както за пътуване, така и за велико начало, според астрологичните предсказания на Шенг Сияо – китайския зодиакален календар. След успешно стартиране станцията бе изведена на орбита с лек наклон от деветнайсет градуса – траектория, която съвпадаше идеално с регулярните стартове на снабдителни ракети от китайския космодрум Сичан в провинция Хайнан.

Въпреки че стартът не бе обявяван официално, американските шпионски сателити го проследиха внимателно и продължиха да наблюдават станцията до нейното преждевременно изоставяне.

Краят дойде през 2013, само две години след многомилиардното начинание, когато Китай внезапно обяви преустановяване на програмата. Властите естествено възхваляваха "Тиенгун-1" като "ненадминат успех на Китайската национална космическа агенция и на китайския народ".

Ала провежданите наблюдения с различни средства и от различни точки на света разкриваха една съвсем друга картина от официалните доклади. Изглежда, китайският център за управление на полета бе изгубил радиовръзка, включително и телеметрична, със своята станция.

Без възможност за контрол "Тиенгун-1" бе навлязла в падаща орбита.

Термалните изображения от множество шпионски агенции показваха, че животоподдържащите системи са били изключени и повърхността на станцията е студена като обкръжаващия я космос. Изоставена, станцията бе продължила да обикаля Земята още няколко години, със замрели двигатели и замлъкнало радио.

На 10 април 2018 разреденият въздух в горните слоеве на атмосферата най-сетне бе накарал станцията да започне саморазрушаващо навлизане. Металните ѝ цилиндри бяха разкъсани на парчета от свръхнагорещения въздух и превърнати в пламтящи конфети, сипещи си върху планетата долу – точно над девствените джунгли на Амазонка.

Накрая всички тези огромни усилия и ресурси се превърнаха в кратък блясък от светлина и топлина.

Падането на станцията би могло да се определи като безвредно, ако не беше една-единствена, последна подробност. По време на постоянното ѝ наблюдение – от изстрелването, през мисиите за зареждане, до финалното ѝ навлизане в атмосферата – операторите бяха забелязали нещо, което Китайската космическа агенция бе пропуснала да обяви официално.

Последният екипаж от трима тайконавти така и не бе напускал "Тиенгун-1".

Само на сто и петдесет метра над джунглата един "Сикорски Н-92" се носеше с грохот над поклащащите се дървета. Сивият металически фюзелаж бе обгърнат от пелената на мъглата, а носът му стърчеше като клюн на хищна птица. Зад него цяла орда маймуни огласяше с гневните си викове върховете на дърветата, а изплашените птици се стрелваха в небето.