Майкл Крайтон - Еволюцията на Андромеда

"Скайлаб" оцеля шест години. Станция "Мир" живя по-дълго – цели десет. И двете съоръжения не успяха да изпълнят тайното си предназначение, а именно изучаването на "Андромеда" в условия на безтегловност. Както се оказа впоследствие, проблемът бе твърде голям, за да може една нация да се справи сама – дори и свръхдържава.

През 1987 президентът Рейгън предложи построяването на Международна космическа станция, съвместен проект на СССР и САЩ, с възможност да се включат и други държави. Това предизвика всеобщо учудване, тъй като руснаците и американците не бяха известни с любовта помежду си. Ала зад завесата и двете правителства споделяха обща боязън от това да оставят неизследвани разсеяните в атмосферата микрочастици 7 7 Макар никога да не е ставало достояние на обществеността, в няколко разсекретени доклада на ЦРУ се споменава малко сибирско градче на име Верлайк. Според доклада жителите на този град са били изложени на случаен контакт с микрочастици, донесени от паднала сонда от руската програма "Совок". Въпреки тези съобщения не можаха да бъдат открити каквито и да било свидетелства за съществуването на подобен град. – Б.а. .

Но дори тогава построяването на постоянна космическа станция бе едва първата крачка.

Едва през 2013 с МКС се скачи лабораторният модул на "Горски пожар" модел IV (обявен официално за автоматичен товарен кораб от серията "Сигнус"). Той бе позициониран в надира на портала на модула "Хармония", в предния край на станцията. Активирането му съвпадна с пристигането на станцията на доктор Софи Клайн, пратена официално там по научен проект.

Свръхсекретният модул бе конструиран дълбоко в подземията на тайната база на "Горски пожар" под пустинята Невада, като за целта бяха използвани само стерилни роботизирани ръце. Роботите бяха управлявани дистанционно от оператори, разположени в херметичния отсек от първи клас на подземната база. След завършването и херметичното му опаковане модулът бе изстрелян на 17 януари 2013 с ракета "Антарес-5" от космодрума Кейп Канаверал.

След като се скачи, лабораторният модул бе единственото съоръжение с пета степен на биологична безопасност, създавано някога и извеждано на орбита. Микрогравитационната лаборатория на "Горски пожар" се самостерилизираше на всеки четири часа с ултравиолетови импулси с висок интензитет и не поддържаше атмосфера, подходяща за живот. Вместо това бе изпълнена с комбинация от благородни газове – без мирис и цвят и с практически нулева химична реактивност. Цилиндричната вътрешност на лабораторния модул бе феноменално чиста и стерилна, най-вече защото оставаше ненаселена.

На борда имаше само два живи микроорганизма и те бяха точно това, което трябваше да изучава модулът – физически образци на извънземни микрочастици, известни като ЩА-1 и ЩА-2.

Отвътре модулът никога не беше докосван от човешка ръка и никога нямаше да бъде. Всеки блок на лабораторните инсталации се управляваше дистанционно отвън по радиото. Тъкмо затова и доктор Софи Клайн бе първият астронавт с амиотрофична латерална склероза, пратен на МКС.

Унищожителните последствия от заболяването бяха превърнали доктор Клайн в идеалния реципиент на мозъчно-компютърен интерфейс още в ранна възраст. Годините на обучение с програмата ѝ бяха дали способността да контролира повечето компютри също тъй естествено, както диша – жизненоважно умение, когато трябва да работиш с опасни образци чрез дистанционна връзка.

Въпреки че имаше и други оператори, само Софи Клайн можеше да командва лабораторията на "Горски пожар" с ума си.

Докато заповедите на генерал Стърн да се прехвърли в лабораторията още звучаха в ума ѝ, Клайн усети, че е я изпълва колебание. Левият ѝ клепач запремигва почти неконтролируемо, докато активираше мускулните групи, необходими, за да се свърже с нейния персонален компютър, който на свой ред включи монитора в долния край на купола.

На екрана се появи реалновремево изображение на научния модул "Кибо". Там астронавт Джин Хаманака, очевидно също обезпокоена от промяната на траекторията, проверяваше режима на ускорителите на своя лаптоп. Картината от сервизния модул "Звезда" показа, че космонавт Юрий Комаров е напуснал спалния отсек и спокойно се подготвя за рутинните гимнастически упражнения преди сутрешната сбирка.

Клайн наблюдаваше внимателно и двете картини. Доколкото можеше да определи, в поведението на двамата астронавти не се забелязваше и следа от уплаха и паника.