Майкл Крайтон - Еволюцията на Андромеда

Правило, описвано като "Замах на перото – закон на страната".

За първи път до подобна директива е прибягнал Джордж Вашингтон – на 8 юни 1789 той дава указания на ръководителите на всички федерални департаменти за обявяването на съединението на новосъздадената държава. През 1863 Ейбрахам Линкълн издава друг указ, известен като "Прокламация за освобождението", с който дава свобода на близо три милиона роби. Век и половина по-късно Франклин Деландо Рузвелт пуска състоящ се от 550 думи ордер, с който нарежда на правителството да затвори над сто и двайсет хиляди свои поданици и резиденти от японски произход в концентрационни лагери, построени на различни места в Западните щати.

Този административен акт е огромна и страшна сила, която може да доведе до сериозни исторически последици – ако стане достояние на обществото, разбира се.

Известен като Меморандум за Националната сигурност, секретният президентски указ НСАМ-362-С е бил издаден три седмици след първия инцидент с "Андромеда" и последвалата загуба на американския управляем космически кораб "Андрос V" и руската космическа "Сонда 19". В правителствените среди заповедта е имала по-скоро символичен характер. Неофициално мнозина политици са били склонни да сравнят подобна заповед с разпорежданията на фараоните за построяването на големите пирамиди в Гиза.

Ето какво гласи част от тази заповед:

10 април 1967

Президентът нарежда създаването на микрогравитационен лабораторен модул, който да бъде изведен в космическа станция на постоянна орбита.

С правото, дадено ми като президент по конституция, и съгласно законите на Съединените щати на Америка с настоящото определям, че е от жизненоважно значение за националната сигурност и безопасността на човешкия вид да се изследват извънземните микрочастици, известни като "щама Андромеда" в тяхната естествено микрогравитационна среда, тоест в лаборатория от последно поколение, изведена на ниска околоземна орбита.

Приблизителната цена на инсталацията през 1967 бе определена на 50 милиарда долара – два пъти повече, отколкото се оценяваше програмата "Аполо" и (коригирана спрямо инфлацията) горе-долу същата, колкото целия военен бюджет на страната за 2018. Правителствените служители от горните ешелони на властта, на които бе позволено да прочетат меморандума, посрещнаха решението с недоверие и объркване.

Ала нуждата от изучаване на микроорганизмите оставаше.

В края на 1967 малкото градче Пидмънт, Аризона, бе стерилизирано до последния сантиметър, а четирийсет и осемте трупа (включващи и два на военни) бяха кремирани. Всички постройки и превозни средства бяха разглобени и поставени в изолирани хангари, построени в пустинята от армейски инженерни екипи. Задачата бе осъществена с голяма предпазливост и без никакви жертви благодарение на откритията, направени от екипа на "Горски пожар". Операцията бе проведена толкова бързо, а градчето беше тъй малко, че само след две десетилетия мнозина смятаха самото съществуване на град с подобно име за пълна фикция.

Веднага щом бе извозен и последният детайл дойде време да се определи точно какво е станало. Това беше въпрос за много милиарди долари и светът не биваше да узнае за него, инак можеше да се разрази неконтролируема паника.

Както бе написала британската историчка от индийски произход Ромила Чандра в своята книга "Повалените империи на човека": "Инстинктивното желание на всяко човешко същество при контакт с чужда цивилизация е да побегне. Ако това е невъзможно, тогава да премине към нападение. Едва след оцеляване от първия контакт възниква желание за повече информация. Но не бъркайте тази реакция с алтруистично любопитство – това е по-скоро необходимост да се разбере другият, за да може да се защитим по-добре от него… или, по-вероятно, да се опитаме да го унищожим". Доста вярно описание за начина, по който биха се държали хората след "Андромеда" – особено след като Русия и Китай научиха за инцидента и на свой ред изстреляха космически кораби около Земята.

Руснаците бяха първи, извеждайки през 1971 на орбита станцията "Салют-1" – само четири години след инцидента с "Андромеда". Американците се опитаха да ги застигнат след две години, но функционирането на "Скайлаб" бе опорочено от един "доброкачествен" поглъщащ пластмаса вариант на "Андромеда", който се рееше из горните слоеве на атмосферата. Още при издигането на "Скайлаб" контактът с пластифага ЩА-2 бе довел до частично разпадане на топлинните щитове и откъсване на отломки, които бяха увредили сериозно станцията 6 6 Официално повредата бе обяснена с непреднамерено разгъване на микрометеороиден чадър по време на изстрелването – Б.а. .