Майкл Крайтон - Еволюцията на Андромеда

– Сеньор! – извика Стоун над рева на двигателя. – Какво беше това? Дали не бяха…

Замлъкна, когато пилотът се извърна към него. Необузданият страх върху лицата на тези хора, които по-късно Стоун щеше да опише като "сурови мъже", накара дъха му да секне. И в този момент някаква симетричност сред гърчещите се очертания, които бе зърнал, намери позната ниша в ума му.

Двамата пилоти изхвърлиха навън тежкия куфар на Стоун. Той бързо събра разхвърляните документи, вдигна платнения си сак и се изправи. Спря за миг в отвора на вратата, очертан на червено-лилавото сияние на небето. После се обърна и заговори бавно, със свито гърло.

– Това бяха маймуни, нали? Прехвърляха се панически по клоните на дърветата. Стотици маймуни. Хиляди.

Пилотът не отговори, лицето му беше безизразно зад големите тъмни очила. Без никакво предупреждение вторият пилот улови Стоун за рамото и го изтика грубо през вратата. Той изхвърча навън и падна на колене в калта.

Преди да успее да се надигне вертолетът вече бе излетял.

Доктор Ниди Ведала беше ядосана. И нетърпелива. Замахна с ръка да прогони един досаден комар и в този момент чу бумтенето на приближаващия се въртолет. Веждите ѝ се сключиха озадачено. По набързо разчистената площадка пред нея бяха струпани изкаляни черни сандъци, всеки от тях съдържащ скъпо снаряжение, което трябваше да бъде проверено. Шумът и вибрациите от приближаващите ротори разгониха с крясъци птиците от дърветата и накараха един кайман на брега да цопне във водата.

Тя пренебрегна всичко това и си наложи да запази спокойствие и да продължи с огледа на сандъците. Джунглата не я плашеше. Почти нищо не я плашеше.

Ведала бе израснала като сираче в бордеите на Морарджи Нагар, Бомбай, като дете от далитската социална каста – наричани "недосегаеми", често преследвани и малтретирани. Въпреки постоянния глад още тогава тя гледаше на света с ясния поглед на естествения проницателен интелект. Беше още мършаво момиче с чорлави сплъстени коси, но не се съмняваше, че един ден ще се измъкне от тесните сокаци, вонящите обществени тоалетни и противните миазми на отровената река Мити.

На първия общонационален изпит по грамотност Ниди бе показала най-висок резултат сред близо петнайсет милиона начални ученици в Индия. Започнала от нищото, тя не без мъчителни усилия бе стигнала до мястото си в този екип от изтъкнати учени, на мисия от жизненоважно значение.

Като водач на мисията и един от основателите на новото поколение на проекта "Горски пожар", Ведала бе отведена право от лабораторията ѝ в Масачузетския технологичен институт от въоръжена охрана, откарана за час до авиобазата "Ханском" и качена на борда на лишения от каквито и да било удобства военнотранспортен "Херкулес С-130". Бяха конфискували мобилния ѝ телефон и лаптопа, заедно с личните ѝ документи. Самолетът я бе очаквал на пистата, все още оборудван за пренасяне на бронирани машини и само с няколко реда тесни седалки.

Нищо от това не я бе учудило дори за миг.

Ведала бе дребна женица с дяволито личице и момичешка прическа. Често се мръщеше, когато се замисляше, и без да иска, с жеста си и сбърчените вежди плашеше околните. Макар и дребна на ръст, тя излъчваше присъствие и охраната доста бързо прецени, че ще е по-добре да се премести в кабината на пилотите. През следващите дванайсет часа Ведала остана сама в металния търбух на самолета, като придрямваше от време на време, но най-вече четеше дебелата червена папка с документи под ярката светлина на стенния плафон.

Още от първия миг си бе дала сметка, че само една заплаха е в състояние да оправдае подобно ниво на експедитивност – ставаше дума за глобална криза с възможност да засегне съществуването на човешката цивилизация. Истински сценарий за края на света.

И Ведала бе готова да го посрещне.

В края на краищата това бе онзи миг, на който бе посветила цялата си кариера. Тя бе специалист по материалознание с тясна специалност наноструктура и беше прекарала обществения си живот в стремителен възход в редовете на академиците.

Неуморният ѝ труд в сферата на новите материали бе придал свеж тласък в развитието на квантовата механика. Сред множеството открития, направени в нейната лаборатория, бяха непознати досега вещества, които можеха да поглъщат електромагнитната енергия до степен на възприеман от ретината непрогледен мрак, да позволяват на светлината във видимия спектър да се измества към мъгливото покривало на невидимостта, а също и да придават на някоя повърхност идеална гладкост с почти нулево триене, така че да не може да прилепне нито една вискозна течност 9 9 Този патент щеше да се окаже много ефикасен при покриване вътрешността на шишетата за кетчуп, решавайки един дребен, но широко разпространен проблем – Б.а. .