Колин Грийнланд - Всичко от начало

— Ние нито ядем, нито пием — резервирано отвърна херувимът. — Вашата усилена слънчева светлина ми е абсолютно достатъчна. — Той спусна летящата си чиния върху тревата и с тиха въздишка се отпусна по гръб, като се подпря на лакти.

— Капитан Джут — обърна се към нея брат Феликс. — Табита. О, моля те, седни.

— Седни, Табита — жално повтори Саския с пълна уста.

— Изминала си толкова дълъг път — продължи пазителят, — и за нас е огромно удоволствие да те видим тук жива и здрава. Няма ли да изпиеш чаша вино с нас?

Табита погледна към сияещия гигант.

Той махна с пръст. Напълнен до ръба бокал леко се издигна от земята и увисна пред нея.

Тя сведе очи към него.

Протегна ръка и го взе.

— Трябва да ви се извиня заради кибернатор Пърлмутър — когато започнаха пикника, каза брат Феликс. — Понякога е доста категоричен, зная. Приема нашата работа ужасно сериозно.

Табита погледна към тържествените и изящни фигури, които, се наслаждаваха на въздуха на Харон във вечния следобед. От белия павилион се носеше нежна музика. Застанали на групи около слънчеви часовници, пазителите обсъждаха природата на времето.

— Това не ми прилича много на работа — грубо отвърна тя.

— Нашите задачи са многобройни и разнообразни — невъзмутимо поясни домакинът им. — Едно от многото задължения, които имаме честта да изпълняваме за капеланите, е да събираме онези чудни стари кораби на Санцау.

— Колко са? — захапала ален домат, попита Саския.

— Не много — неодобрително отвърна брат Феликс и приглади полата на коленете си.

— Трябва ви известно време, за да ги откриете — заяде се Табита.

Брат Феликс повдигна достолепните си вежди.

— О, ние знаем къде са. Винаги сме знаели къде са. Във всеки момент. Не, ти не ме разбра. — Той се наведе напред и набоде на вилицата си пушена стрида. — Това не е неприятно задължение. Нищо тук не е такова. Както сама виждаш. — Брат Феликс нежно се усмихна и посочи наоколо. — Всъщност е нещо като игра — призна той. — Шансовете някой от останалите кораби да се доближи до двигател са… невъобразимо нищожни! — Пазителят се засмя. — Тук не е останал нито един, нали разбираш. Ние откарваме всичките.

С едва забележим жест той загатна за сто трилиона квадратни километра космос, девет свята, четирийсет и пет луни, триста седемдесет и един разработени астероида и неколкостотин различни инсталации, включително тунели, платформи, колела, зикурати и грешки, складове, автономни лаборатории, хангари и полуобитаеми среди. Познаваше всички и всичко на тях. Благославяше ги.

Брат Феликс пъхна стридата в розовата си уста.

— Дори онези приятелчета на Титан нямат хардуера — продължи той; — Тъкмо затова дават мило и драго, за да открият фраск. Всъщност, безнадеждна работа. Но ти, Табита… — Пазителят се пресегна и бащински постави длан върху китката й. — Ти си истински съперник.

Хванати ръка за ръка, по пътеката се приближиха две еднакво величествени млади жени. Носеха бели тоги, широки кожени колани с кесийки и венци от лозови листа. Брат Феликс ги поздрави.

— Сестра Вероника! Сестра Марджъри! Заповядайте при нас.

— Привет, брат Феликс — мелодично отвърна едната.

— Това ли са новите ти протежета? — попита го другата.

Двете отправиха великодушните си пазителски усмивки на всички и след като бяха представени, седнаха по турски, леко издигнати над земята, до брат Феликс.

— Значи вие сте онези, които отвлякоха последния фраск — с възхищение каза сестра Марджъри и си взе парченце сьомга.

— Тъкмо разказвах на нашите приятели за малката ни игра — поясни брат Феликс, който изглеждаше още по-весел, ако това изобщо бе възможно.

Сестра Вероника повдигна ръка към Табита в жест на любезна възхита.

— „Алис Лидъл“ беше истински противник — заяви тя.

— Ето, какво ви казвах! — Все още наведен назад, брат Феликс разкопча кесийката си и извади пластината. — Ето я — възкликна той и я вдигна за ръба. — Самата Алис, жива и здрава.

— О, дай да видя — помоли го сестра Марджъри.

— Дай ми я — гърлено се обади Табита, надигна се и се пресегна над покривката. Но не можеше да я достигне.

— Ти вече нямаш нужда от нея, мила — отбеляза брат Феликс и подаде пластината на сестра Марджъри. — Когато те въздигнат, ще си прекалено заета, за да пилотираш космически кораби!

— Така е, Табита — потвърди сестра Вероника, сякаш я поздравяваше. Табита се отпусна обратно на мястото си. — Повече няма да се налага да караш баржа.