Колин Грийнланд - Всичко от начало

— Не ме баламосвай — сряза го Табита.

Брат Феликс кротко се усмихна И скромно сведе огромната си глава. Мускулите на шията му бяха дебели колкото нейните китки.

— Ние сме просто пазители. Грижим се за Капела. Поддържаме я.

— И Харон — подхвърли Табита.

— Да. Е, всъщност, цялата система.

— Върви по дяволите.

— Тогава откъде идвате? — попита Саския.

— Ние сме хора — заяви той. — Първите от нас са дошли от Земята. — Брат Феликс плъзна очи наоколо и ведро се усмихна.

— Но вие бяхте на Луната — възрази тя. — На земната Луна.

— О, да — потвърди той. — Бяхме базирани там. Капела се готвеше за бъдещето. Наблюдаваха Земята, тайно обикаляха наоколо с малки кораби. Приземяваха се в изолирани райони и набираха подходящи последователи. — Лицето му просия. — Всеки, когото видиш тук, някога е бил също като теб, Табита. Капела ни въздигна на по-висше равнище. Какво мислиш за това, Табита?

— Но аз не съм се представил — гладко продължи той преди Табита да успее да му каже какво мисли. — Казвам се брат Феликс и имам чудесна новина за вас. За всички вас. — Той се наведе към тях. — Всички вие също ще бъдете въздигнати!

— Не, благодаря — отвърна тя.

— О, зная, че е трудно да се приеме веднага — бащински каза брат Феликс. — Спомням си колко объркан бях самият аз! — Той се подсмихна. — Но защо ви държа тук? Исках само да ви приветствам с добре дошли. Радваме се, че сте тук. Приготвили сме малка гощавка във ваша чест. — Брат Феликс се пресегна надолу като възрастен, протегнал ръка на малко дете. — Капитан Джут?

Табита здраво стискаше чантата си.

— Убиец — изръмжа тя. — Разрушител на кораби. Крадец.

Саския уплашено я гледаше. Никой друг не им обръщаше внимание.

— Защо не ме убиеш още сега и да свършваме? — извика Табита.

Той снизходително се усмихна и протегна ръка.

— Елате да обядваме.

Близначката я прегърна през раменете.

— Ела, Табита — помоли я тя.

Табита упорстваше.

— Не вярваш на всичко това, нали? — попита тя. — Тези създания, това…

Саския сбърчи вежди.

— Няма нужда да вярваш — прекъсна я акробатката. Саския, спомни си Табита, бе прекарала съкратеното си детство в изкуствена среда и не очакваше нещата да са непременно истински. — Досега всичко е прекрасно. Моля те, не го разваляй.

Слепоочията на Табита пулсираха, стомахът й пареше. Тя сведе глава и се остави в ръцете на съдбата. Нямаше друг избор.

Брат Феликс ги поведе през дърветата в стар разрушен манастир от обрасъл с буйна растителност камък. Мъх изпълваше пролуките между плочите на пътеката, в сенчестите ниши бяха поставени теракотени бюстове. През арките се виждаше реката, която лъкатушеше под плачещите върби. Край тръстиката на брега пасяха няколко овце и антилопи. Във влажните им очи не се четеше страх от високите мъже и жени, които крачеха или безшумно се носеха по двойки и тройки наблизо с копринени чадърчета на раменете. Във въздуха кръжаха птици.

Излязоха от манастира и се озоваха на ливада. Под огромни патриархални дъбове стояха групи дълбоко потънали във философски дискусии пазители в пастелни и снежнобели роби. Трио с лютня и обои свиреше в бял павилион, заобиколен от съсредоточена публика. Други седяха и отпиваха от златни бокали. Дрехите им падаха на великолепни гънки, по които съвършената трева не оставяше нито петънце. Всички бяха величествени, с огромни, благородни глави, високи три метра. Сред тях обикаляха веспански слуги в тъмносини туники и сребристи ленти, обгърнали ниските им зелени чела. Върху подносите на раменете им имаше купчини екзотични плодове, кани с нектар и фини вина, лимонада за децата, които весело тичаха наоколо, играеха на гоненица и хранеха елените с бисквити.

— Табита. Ела и седни — радостно каза брат Феликс и се понесе към покривка за пикник на червено-бяло каре. — Ще се почувстваш по-добре след това великолепно бургундско вино, убеден съм.

— Ще се чувствам по-добре, когато съм на борда на кораб и се отдалечавам от това място — отвърна тя. — Едва тогава.

Табита плъзна поглед наоколо. Имаше вино, искрящо като рубини в ръчно произведените шишета. Имаше хрускав селски хляб, парченца жълто масло, поднесени върху влажни зелени листа, планини от сирена и пикантни деликатеси, глинен поднос с прекрасни, сочни сливи. Стомахът й закъркори.

Преди минута й се гадеше, но сега, осъзна тя, умираше от глад.

Саския вече стоеше на колене и проучваше пушената сьомга.

— Кстаска — величествено се обади брат Феликс. — Какво бих могъл да ти предложа за освежаване след лишенията на твоето пътуване?