Джак Макдевит - Древни брегове

— Е, Ейприл — започна Макс, — какво мислиш сега?

Ейприл отпи глътка.

— Наистина ли искаш да знаеш? Всъщност аз не виждам как изобщо някой е могъл да я построи. — Макс се вслушваше в пукота на дървата в огъня и наблюдаваше вътрешната борба на Ейприл с мислите й. — Знам как звучи това — каза тя накрая.

— И какво точно означават думите ти? — попита Макс.

— Означават, че става дума за обект извън възможностите на нашата технология. Но аз знаех това и преди да дойда тук.

— Нашата технология? — наблегна на думата Макс.

— Далеч отвъд нейните предели.

— Чакай, чакай… какво искаш да кажеш? — настоя той. — Че яхтата е построена в Япония? Или на Марс?

— Може би на Марс. Другата възможност е на територията на Северна Дакота в епоха, предхождаща появата на индианците, да е съществувала свръхтехнологична цивилизация.

Макс хвърли поглед на Джини, за да види как реагира на тези думи. Не изглеждаше поразена, по-скоро скептично настроена. Жените явно бяха засегнали тази тема в разговора си отвън.

— Това е лудост — каза Ласкър.

— Лудост или не, никой днес не е в състояние да създаде копие на материалите, използвани в тази яхта. — Ейприл доизпи на една глътка питието си. — И на мен не ми се вярва.

— На мен си ми изглежда като най-обикновена яхта — подметна Джини.

— Знам. Може би, ако не изглеждаше действително толкова обикновена… — тя не довърши мисълта си и само поклати глава.

— Ейприл — обади се Макс, — помисли какво казваш. Ти наистина ли вярваш, че на Марс произвеждат подобни яхти?

— Този огън е прекрасен. — Цепеницата изпука, разцепи се и в огнището се разлетяха искри. — Вижте — продължи тя, — няма никакво значение дали е направена на Марс или на Алфа Центавър. Съществуват само няколко различаващи се модела, за да може една яхта да изпълнява функцията си. Някой някъде е построил тази и аз мога да ви гарантирам, че за въпросния някой дори не сме чували. — Вятърът в комина изсвири. Навън се запали двигател на кола. — Бих искала да можех да я видя, преди да сте я извадили от земята. И преди да сте я измили.

— Защо? — поинтересува се Ласкър.

— Защото сигурно щяхме да можем да направим някои изводи по състоянието на почвата около нея. Но може би това няма да се окаже толкова важно. — Тя извади от джоба си бял плик.

— Това е от въжетата за акостиране — обясни на Макс и на съпруга си Джини. — Намерихме тресчици.

— И какво от това? — попита Макс. Ейприл си наля от брендито.

— Обикновено пия много предпазливо — съобщи тя. — Но днес ми се струва, че съм го заслужила. — После се обърна към Макс: — Всяко от въжетата завършва с примка в единия край и с клипс на другия. Клипсът между другото работи. Не разбирам много от яхти, но тук става дума за нещо действително просто: когато акостираш, мяташ клупа върху някой от кнехтовете на борда на яхтата и хвърляш въжето с клипса на някой на кея, за да го завърже.

— И какво ни казва всичко това? — не разбра Макс.

— Казва ни, че би трябвало да можем да установим около какво са завързвали въжето. Което пък може да ни помогне да разберем къде е ставало това. — Тя прибра плика и погледна Ласкър; — Том, когато намерихте яхтата, тя изправена ли беше?

— Не — отговори й той, — лежеше на щирборда си. И то под наклон.

— Колко голям?

— О… не знам. Към трийсет градуса.

— Чудесно, значи наклонът на склона е към трийсет градуса — доволно заключи Ейприл.

— И какво от това? — подпита Макс.

— Вероятно нищо. Но може би има връзка с начина, по който яхтата е останала в покой.

— Останала в покой? — И Ласкър се затрудняваше да следи мисълта й.

— Да — обясни им Ейприл. — Когато е потънала.

Ейприл едва не се беше отказала да лети с Макс на идване, като бе видяла P-38 -цата, която той възнамеряваше да използва. Макар и замислена като едноместен изтребител, в „Светкавицата“ имаше място и за втора седалка, зад пилота. Много самолети от този модел, закупени след войната от колекционери, бяха модифицирани именно по този начин. „Бяла светкавица“ бе сред тях.

Сега, когато им предстоеше да излетят по обратната отсечка, тя беше твърде възбудена, за да мисли за самолета, така че се качи, без да промърмори нищо. Макс започна маневрата за излизане на пистата, разговаряйки с Джейк Торалдсън, началник на летището във Форт Мокси и въздушен диспечер. Джейк беше в офиса си.