Джак Макдевит - Древни брегове

— Джини — каза Макс, — имате ли снимки? На яхтата имам предвид.

— Разбира се.

— Дай ми няколко, ако обичаш. И още нещо: искам да отрежа парченце от платната. Може ли?

Тя го погледна неуверено.

— Добре… Но защо?

— За да разбера от какъв материал са направени.

— На пипане е като лен.

— И аз така помислих.

— Хубаво, режи — усмихна се Джини. — Но искам да ми кажеш какво си научил. — На запад се смрачи и видяха, че към фермата се носи плътна дъждовна завеса. — По-добре да я прибера на сухо. — Тя скочи от верандата, качи се в кабината на трактора и запали двигателя. Повечето посетители забелязаха свъсеното небе и решиха да си тръгват, докато могат да се доберат сухи до колите си.

Яхтата трябваше да влезе на заден ход и Джини я бе вкарала до половината, когато се обърна, за да види как да влезе между клетките за конете. Тя застина и се вгледа.

— Макс, ела.

— Там вали — извика й той.

Но Джини нетърпеливо му махна да дойде. Макс въздъхна, бръкна дълбоко в джобовете си и без да бърза, тръгна през подгизналата поляна.

— Какво има? — Дъждът се засилваше. Вече шибаше в лицето му, пронизваше го, спираше му дъха.

Тя му посочи носа, като не обръщаше внимание на пороя.

— Я погледни.

И той погледна.

— Нищо не виждам.

— Според мен — смаяно прошепна Джини, — това нещо изобщо не се мокри.

Около яхтата имаше мъгла, точно същата каквато се появява над улиците в града, когато вали проливен дъжд. Макс сви рамене:

— И какво искаш да ми кажеш?

— Виж трактора. Нямаше мъгла.

Е, може би съвсем малко. Все пак тракторът изглеждаше почистен до блясък съвсем наскоро. Той лъщеше и по бронята му се стичаха едри капки.

Но яхтата… Дъждът отскачаше от корпуса и се разбиваше на ситни пръски във всички цветове на дъгата. Изглеждаше като че ли… отблъсква водата.

Час по-късно малкият P-38J излезе на пистата за излитане на международното летище във Форт Мокси и секунди по-късно се издигна в сивото мокро небе. Макс видя пистата под него сякаш да потъва. Издълженият балон на ветропоказателя над единствения хангар показваше югоизточен вятър със скорост около двайсет възела. Северно от летището се виждаха фермерски къщи, огради от колове и непавирани улици, размесени с малки горички и просторни ливади. Водната кула, надписана с името на града и мотото му „Едно добро място за живеене“, гордо се издигаше над покривите. Ред Ривър изглеждаше студена.

Полетя на запад, успоредно на магистрала 11, право в дъжда, над безкрайни ниви с клюмнали слънчогледи, чакащи да бъдат изорани. В мъртвилото под него мърдаха само пъплещи камион и ято закъснели гъски, най-сетне наканили се да се отправят на юг. Макс направи кръг над фермата на Том. Алеята за коли беше почти пуста, а хамбарът изглеждаше заключен. Той пое на юг след гъските.

По капака на кабината зачаткаха тежки капки дъжд. Небето бе все така сиво и мътно като супа. Макс погледна към надлъжника отляво — беше прозаичен и някак… солиден. Самолетът бе екипиран с два двигателя „Алисън“ с водно охлаждане, от по 1425 конски сили всеки. „Бяла светкавица“ беше изработена преди шейсет години от Локхийд Еъркрафт Корпорейшън, Сиатъл. Магия, също като яхтата. Магия, но реална, магия, станала възможна благодарение на физиката. Нямаше място в един и същи свят за P-38J и изкопаната яхта с работещи сигнални светлини.

Никакво.

Той набра височина, стигна разрешения му коридор на пет хиляди и двеста метра и се отправи към Фарго.

Макс остави парчето тъкан в лабораториите „Колсън“, помоли ги да определят какъв е материалът и ако е възможно, къде може да е изработен. Обещаха му резултат в рамките на една седмица.

Стел Уедърспун беше негова помощничка. Възпълна, светлоока и внушителна, тя имаше три деца в гимназията и бивш съпруг, който постоянно закъсняваше с издръжката. Основните й задължения в „Съндаун“ бяха да обработва административните детайли на операцията. Подготвяше чернови на договори, изготвяше графици за поддръжка, наемаше подизпълнители. Беше консервативна по природа, прекрасно усещаше разликата между риск и хазарт и по този начин упражняваше въздържащо влияние върху епизодичните капризи на Макс. Ако го бе съпровождала, Кер щеше да получи своя „Локхийд“ и край на въпроса. „Не се обвързвай емоционално със самолетите — предупреждаваше го тя от време на време, — те са обект на бизнес, а не жени.“

Посрещна го при пристигането му в офиса на „Съндаун“ с неодобрителен поглед.