Джак Макдевит - Древни брегове

— Питам се — подхвърли той, — дали там няма заровено още нещо.

Тя го погледна сепнато.

— Надявам се да няма.

Макс се опитваше да измисли сценарий, който би обяснил известните им факти. Не можеше да извади от главата си мисълта за мафията. Та кой друг би направил нещо толкова… необикновено? Дали яхтата не беше изобличаваща улика да речем за убийство в Чикаго?

Някой почука на вратата на кухнята.

Джини отвори и на прага застана жена на средна възраст, загърната в кожи, придружавана от достолепен сивокос шофьор.

— Госпожа Ласкър? — осведоми се тя.

Джини кимна.

Жената влезе, разкопча палтото си и едва сега видя Макс.

— Добро утро, господин Ласкър.

— Казвам се Колингуд — призна си той.

Единствената й реакция бе лекото повдигане на вежди. Тя отново се обърна към Джини.

— Аз съм Ема Макарти. — Имаше остри, малко нахални черти и онова изражение на лицето, което се придобива след живот, прекаран в правене на прибързани преценки. — Мога ли да попитам, скъпа, дали яхтата се продава? — И тя затвори вратата зад себе си, оставяйки шофьора си навън.

— О-о… Не, не мисля, че бихме я предложили — изненада се Джини. — Съпругът ми е доста привързан към нея. Всъщност планираме сами да я използваме това лято.

Макарти кимна и седна на един от столовете. Направи знак на Макс да й налее кафе.

— Напълно ви разбирам. И аз бих изпитвала същото. Яхтата е прекрасна. — Джини наля кафе и й го поднесе. — Знам, скъпа, че бихте искали да изследвате възможностите, които ви се откриват — невъзмутимо продължи жената, — но мога да ви уверя, че никой няма да ви предложи по-добра цена. Питам се дали не бихте ми разрешили да я разгледам по-отблизо? Бих желала по-специално да видя каютите. И двигателя.

Джини седна срещу нея от другата страна на масата.

— Уверявам ви напълно откровено, госпожице Макарти…

— Госпожа — поправи я тя. — Моят съпруг Джордж, лека му пръст, никога не би ми простил, ако се отрека от него сега.

— Госпожа Макарти — усмихна се Джини. — Ще бъда щастлива да ви разведа из яхтата. Но, повтарям, не съм готова да разглеждам предложение за купуване в настоящия момент.

Госпожа Макарти съблече палтото си, без да става от стола и го остави да се преметне връз облегалката. Добре, щом ще преговаряме , казваше цялото й отношение.

Макс се извини и излезе, за да събере нещата си. Беше време да се връща във Фарго. Том щеше да се прибере след няколко часа, из фермата сновяха разни хора и той не виждаше никакъв смисъл в по-нататъшното си присъствие тук. През прозорците на дневната се виждаше, че колите продължават да прииждат. Започна да ръми. Равнината зад оградата беше сива, унила и безкрайна.

Все пак откъде се бе появила тази яхта?

Без сериен номер. Без регистрационна табела.

С платна, които ако се вярваше на Джини, трябва да са престояли под земята повече от двайсет години. Той знаеше , че това не може да бъде истина.

Остави чантата си при входната врата и се върна в хамбара да ги разгледа още веднъж. Бяха грижливо прибрани в пластмасови чували. Отвори един от тях и извади тъканта. Беше светла и бяла. И мека. Имаше текстурата повече на чаршаф, отколкото на платно.

Когато Джини се върна, нямаше нужда да я пита как бе протекъл разговорът. Тя беше във възторг.

— Тази жена е в твоя бизнес, Макс — каза Джини. — Можеш ли да повярваш? Само че за разлика от теб, реставрира яхти — и му подаде визитната й картичка. На нея пишеше: „Пикоуд, Инк. Госпожа Джордж Макарти, директор. Яхтите, такива каквито са били“ .

— Да разбирам ли, че ти е направила предложение?

Джини го погледна с големи, широко разтворени очи.

— Да! — извика тя и гласът й премина в писък. — Шестстотин хиляди! — После сграбчи Макс и го прегърна с такава сила, че едва не паднаха на пода.

По алеята се приближи микробус, спря и отвори врати. Пътниците — на пръв поглед те изглеждаха групичка пенсионери — се поколебаха да слязат под дъжда.

Макс поклати глава.

— Само не избързвайте — предупреди я той.

— Какво? Защо?

— Защото вероятно струва доста повече. Виж, Джини, яхтите не са моята специалност. Но едно съм научил много добре: никога не си струва да приключиш сделка набързо. — Той се намръщи. Проклет да беше, ако разбираше нещо. — Не мисля, че ви заплашва опасността да загубите, ако поизчакате. От друга страна, нещата могат да се развият по начин, който да ви даде възможност много да спечелите.

Джини метна на раменете си яке и излезе навън с него. Двамата останаха на верандата в компанията на петима-шестима туристи. Дъждът продължаваше все така да ръми, но за сметка на това беше леденостуден.