Уитли Стрийбър - Сивите

Лорън и Роб се спогледаха отчаяно.

— Госпожо, господине — ние можем да говорим с него. Можем да се приближим до него. Имаме правото.

— Стига вече! — Дан изгуби търпение и тръгна към стълбите… и Кейтлин внезапно осъзна какво се кани да направи.

— Дан!

— Госпожо, синът ви е най-интелигентното живо човешко същество понастоящем — почна Лорън Глас. — Моля ви, изслушайте ни. Аз съм единствената, която може да му предаде това, което трябва.

Дан се върна, ръката му бе пъхната в джоба.

— Пистолетът ми е по-голям от твоя — заяви полковник Лангфорд с ужасяващо спокойствие. — Остави го на масата. — Посочи масичката за кафе. — Веднага, Дан.

Дан извади пистолета и го сложи на масичката.

— Прави сте — продължи Лангфорд. — Това е свързано с някои необичайни тайни.

— Най-накрая — каза Крис.

— С Кейтлин ни събраха като деца — отпаднало каза Дан. — Вкараха ни в някакво тъмно, подобно на утроба място. Допускам, че може би знаете за какво става въпрос.

— Аз също имам някои странни спомени — добави Кейтлин. — Но нищо…

Млъкна. Не знаеше какво повече да каже.

— Смятаме, че сте били отвлечени заедно, така че благодарение на процес, който не разбираме, по-късно да се ожените и да заченете Конър.

Устата на Кейтлин беше толкова суха, че едва можеше да говори. Не си спомняше нищо за никакви пришълци, когато беше дете, дори не беше познавала Дан, когато бяха живели в Мадисън. Гневът — и страхът, — който изпитваше към тези хора, защото очевидно бяха най-безочливи лъжци, прерасна в надигащ се ужас.

— И Конър е най-умният човек на света? — попита тя.

— Може да има и други, разбира се. Но той е един от тях, а те са наистина малцина. Поне в нашата страна със сигурност е най-умният.

— Това не ме изненадва. Но колкото до мен и Дан — срещнах Дан години след като сме живели в Мадисън. Така че това са измислици.

Лорън Глас се усмихна отново. Беше човек с хиляди различни лица, както се стори на Кейтлин. Сегашното й смесваше, както й се стори, презрение с гняв, прокрадващи се иззад усмивката. А и колкото повече човек гледаше очите й, толкова по-странни му се струваха.

— Конър е изненадващо добър по физика — обади се Крис. — Посещава курсове за напреднали в университета и работата му е… как да го кажа? Красива. Прекрасно е да се наблюдава и проникновението му в математиката.

Лангфорд заговори с авторитетен глас:

— Господин Калахан, госпожо Калахан, въпросът е, че синът ви е предвиден да бъде точката на контакт между човечеството и една много, много стара и наистина гениална галактическа цивилизация.

На Кейтлин изведнъж й се зави свят. После нещо избухна в мозъка й. Значеше ли това, че брътвежите на Крис не са безсмислици?

Нещо се надигна в сърцето й, усещане за освобождение, сякаш някаква част от нея досега беше заключена, но в този миг бе получила свободата си.

За свое собствено изумление тя замахна толкова бързо, че нямаше време да се удържи, и зашлеви полковника през лицето.

Никой не продума. После Дан се разтрепери. За момент изглеждаше, сякаш ще изпадне в някой от пристъпите си, но после се разсмя. Тихичко. Очите му бяха здраво стиснати, в миглите му блестяха сълзи.

Лорън Глас ахна.

Полковникът потърка бузата си и каза:

— Разбираема реакция.

— Извинете! Аз просто… Дан, спри, моля те.

Той си пое дълбоко дъх. После още веднъж.

— И какво ще правим сега?

— В смисъл?

— С нашето момче. Кой е той? Кои сме ние?

— Позволете да ви дам един съвет — намеси се Лангфорд. — Приемете нещата, каквито са. Не се тревожете за сина си. Той е добре защитен.

— Той има нужда от защита — възкликна Кейтлин. От друга страна, това бе очевидно. Разбира се, че Конър трябваше да бъде защитен, също както и неговата тайна. — Не бива да казвате на никого за това.

— Естествено. Нали се опитахме да го скрием дори от вас.

— Това трябва да стане публично достояние. Аморално е да се крие. — Лицето на Крис сияеше от фанатизъм и възбуда.

В ума на Кейтлин внезапно изплува зловещата мисъл, че той може да излезе по телевизията с тъпия видеозапис.

— Животът на Конър може да зависи от това — каза тя. — Помисли, Крис. Помисли колко различни фанатизирани групи ще пожелаят смъртта му. Колко много правителства ще се страхуват от могъществото му.

— Хм, не бях помислил за това.

— Елате да видите страшната влакова катастрофа на всички времена — викна Конър от вратата; ризата му беше изцапана с боя, беше си нахлупил стара железничарска фуражка. — Гибел на релсите! Елате и вижтеее… — После видя двамата непознати. — О, извинете.