Уитли Стрийбър - Сивите

— Да, моля те. Преди да са дошли извънземните.

Кейтлин се върна в дневната. Дан и Крис се гледаха като опечалени на погребение.

— Нанси се обади, Крис. Каза да се прибираш.

— Кейтлин — каза Дан. — Аз съм това, което се нарича „похищаван“. И ти също.

Тя седна.

— Пак ли? Виж, Дан, това са глупости. Никой не е бил похищаван от извънземни, защото няма извънземни, поне не тук и сега. Признавам, че записът е странен, но ние не сме замесени по никакъв начин.

На вратата се позвъни — и кой знае защо, я побиха тръпки. Възцари се тишина. Дан стана да отвори.

Кейтлин го изпревари.

— Аз ще отворя.

И отвори.

На четвърт миля оттам Майк Уилкис клечеше в снега и наблюдаваше къщата на Келтънови, Умираше от студ, въпреки че си беше купил дебели ботуши, ръкавици и яке. Вече знаеше плана на къщата, след девет беше разбрал, че и двете момчета спят в една стая, а още преди това — че кучето е доберман и че никой в къщата не е в състояние да му се противопостави, ако се наложи да действа със сила.

Трепкащи светлини привлякоха погледа му към пътя. Приближаваше се кола — бавно си проправяше път през снега. Той се отдръпна назад, да не би случайно светлината от фаровете да се отрази в лещите на бинокъла за нощно виждане. Не видя каква марка е колата, но пък видя, че в нея има двама души.

Колата зави и фаровете угаснаха. Това означаваше, че колата е спряла или пред къщата на Джефърсови, или пред тави на Калаханови. Стори му се странно и реши да проучи по-подробно, така че предпазливо тръгна сред дърветата.

Над главата му тримата Крадци наблюдаваха сияещите енергии на всички на Оук Роуд. След смяната на орбитата на сателита бяха в бойна готовност. Гледаха трептящата тъмнина под тях, виждаха движението на полковник Уилкис между дърветата. Бяха обезпокоени от присъствието на Уилкис тук. Но той не проявяваше интерес към, къщата на Калахан. Кошерът ги беше инструктирал да го оставят на мира, ако не застрашава Конър пряко. Всъщност беше добре да го оставят да действа. Може би се беше хванал на въдицата им.

Майк се върна на първоначалната си позиция. Беше искал да види дали колата е военна. Не беше. Не само това, ами и беше паркирана пред къщата на Джефърсови, Заключението му бе просто: да продължи с изпълнението на плана си.

Кейтлин се смая, като видя на вратата същите хора, за които беше говорил Крис. Бяха целите в сняг и тя веднага ги покани да влязат.

В дневната Крис — усмихваше се дружелюбно — ги запозна. Поне отчасти беше прав за жената. Имаше огромни очи, беше красива и Кейтлин веднага разбра, че партньорът й полковник Лангфорд е влюбен в нея до уши. Беше ли странна? Ни най-малко.

Гостите започнаха да обясняват за специалната програма на военновъздушните сили за деца с висок интелект.

— Момент — каза Кейтлин. — Дайте да се разберем. Значи вие включвате Конър в тази учебна програма. Това обвързва ли го в бъдеще с военновъздушните сили? В някаква специална школа ли трябва да отиде?

— О, не — отвърна госпожица Глас. — Всъщност аз ще го посещавам всеки ден и ще разглеждаме някои ускорени курсове по тематиката, за която говорихме.

— И отново се връщаме на първоначалния въпрос — добави Дан. — Ще да бъда откровен. Искаме писмено точните ви намерения спрямо Конър. И искаме да присъстваме при всяко ваше посещение.

— И защо просто не ни кажете истината? — обади се Крис. Лорън Глас се обърна към него и за миг Кейтлин съзря в окото й потреперване, което със сигурност не беше нормално. Стори й се, че знае защо. Момичето явно беше свръхнадарено, някакъв вид екстрасенс. Около тези хора имаше аура.

— Истината е, че имаме проблем с някои важни засекретени задачи и страната има нужда от най-добрите си умове, за да го разреши.

— За оръжия ли става въпрос? — попита Дан.

— Господине — намеси се полковник Лангфорд, — мога само да кажа, че не бива да разкриваме подробности.

— Не пред нас — подигра му се Кейтлин. — Пред единайсетгодишния ни син. Не мисля, че казвате истината.

— Да — подкрепи я Крис. — Точно така.

Лорън Глас застина и пребледня. Големите и очи блеснаха от потиснат гняв.

— Извинявайте, но мисля, че е време да си вървите — каза Дан. — Защото подозирам, че сте тук във връзка с НЛО и извънземните, с похищенията и така нататък, а намерението ви да замесите сина ни във всичко това направо ме плаши.

— Мен също — каза Кейтлин и стана. — Хайде да не си губим повече времето взаимно. И не се доближавайте до сина ни, защото ако разбера, че сте го направили, ще ви докладвам в полицията.