Уитли Стрийбър - Сивите

Крю кимна.

Тя млъкна. Беше зашеметена. От благоговение. От мъка, че не беше успяла да сподели ужасите, които съпътстваха работата му и го бяха убили.

— Спомняте ли си тестовете, на които сте се явявали в Лакланд?

Каква връзка имаше пък това?

— Преминах много тестове през обучението си.

— Един от тях включваше номера на страници и вие трябваше да ги свържете с линии.

— Разбира се, спомням си — каза тя. Тестът беше един от многото стандартни армейски тестове за групиране, които беше правила като новобранец.

Нещо, като да свържеш точките с линии.

Доколкото си спомняше, го беше надраскала.

— Обърках го.

Двамата мъже се взираха в нея безмълвно. Гледаха я, помисли си тя, както човек би наблюдавал шимпанзе в клетка.

— Какво значение има?

— Приготвил съм ви още един тест — каза той.

— Още един тест? За това ли става въпрос? Защото…

— Лейтенант, изключително важно е.

В гласа на Лангфорд се прокрадна нотка, която я накара безмълвно да го изслуша.

— Трябва да попълните формуляр, че сте съгласна.

— Мислех, че ще ми кажете нещо за баща ми.

— Така е.

Тя взе формуляра и докато го четеше, с изненада установи, че не става дума за поемане на риск за здравето й.

Погледна Лангфорд. Лицето му беше безизразно. Лице на зъболекар — маска. Тя прочете на глас:

— Всяко обсъждане или коментар, или неоторизиран запис на някакъв обект, среща или действие, свързани с проекта, е забранено и подлежи на наказание според Закона за националната сигурност от 1947, със съответните поправки.

Опита се да се засмее. Двамата останаха съвсем сериозни.

— Звучи доста помпозно. — Никаква реакция. — Извинете, но това е много сериозен документ.

Тя побутна формуляра към Крю.

— Не можем да преговаряме с вас — каза Лангфорд, — и дори не можем да разговаряме, докато не подпишете.

— Стани доброволец или ще те разстрелят, с други думи.

Лангфорд бутна обратно документа към нея.

— Не пропускай тази възможност. Може да си първата в списъка, но списък има.

— Ако подпиша и не ми хареса каквото чуя, мога ли просто да си изляза?

Лангфорд се обърна към Крю, който дори не мигна.

— Съжалявам, но споразумението е обвързващо — каза Лангфорд.

— Тоест ме обвързва с нещо, за което не мога да узная, докато не се включа в него? А след това не мога да напусна?

— Знам, че звучи малко прекалено.

— Малко? Направо си е плашещо. Повече от плашещо. Имам предвид, военновъздушните сили не подхождат по този начин. — Зачуди се дали това е вярно.

— Подпиши. Ще е от голяма полза.

Може би баща й я наблюдаваше сега. Ако приемеше, че нещо е останало от него, някакъв вид душа.

Тя взе писалката от бюрото… и изпита странното чувство, че двамата чакат, но по особен начин… като че ли бяха гладни, а тя беше обяд.

— Все пак мисля, че не трябва да го правя — каза тя. „Съжалявам, татко, но не ми се струва правилно.“

Крю изпъна дългите си крака и се наведе напред. Очакваше да я заговори, но той не каза нищо. Просто я гледаше. Нямаше някакво особено изражение, нищо подобно. Но тя се стресна. Определено. Много сериозен, много отговорен момент.

— Това ми прилича на скачане от скала, без да знаещ какво те чака долу.

Крю въздъхна. Беше ли това гняв? Потиснато нетърпение? Въобще не можеше да го разчете. Решаваш, че е светец, а после — нещо различно.

— Искаме да продължиш работата на баща си — каза Крю. — Ако издържиш този малък тест, разбира се.

— Спешно е — добави Лангфорд. — Ще трябва да започнеш още следобед.

Крю пак побутна формуляра към нея.

— Но… какво е правил?

— Моля те, помогни ни — настоя Крю. Гласът му беше все така мек, но отчаянието в него беше някак ужасяващо.

— Ами… ако не мога?

Той се усмихна, съвсем леко.

И внезапно тя осъзна, че не може да откаже. Не можеше да изживее остатъка от живота си в неведение за това какво е правел баща й, да знае, че е подминала тази възможност.

Беше убит все пак.

Подписа формуляра и го бутна обратно.

Подполковник Лангфорд го взе, сгъна го, пъхна го в един кафяв плик и каза:

— Ще получиш копие, подписано от министъра на отбраната.

— Шегувате се.

— Лорън, ти имаш уникална способност — каза той, наследена, както смятаме. Първият тест, който си направила, е бил успешен. Всъщност си единственият човек, успял да направи това за последните четирийсет години, през които тестът е бил даван под една или друга форма на всеки новобранец в Съединените американски щати, Канада, Великобритания, Нова Зеландия и Австралия. Единственият, който успя да се приближи до решението. Но не се учудихме, защото знаехме кой е баща ти.