Уитли Стрийбър - Сивите

Хората на баща й. Неговите колеги. Тя тръсна глава, за да не мисли за тези мълчаливи мъже.

Отиде в спалнята и си легна, затвори очи, замисли се какъв ли ще е животът й оттук нататък.

Баща й имаше странни настроения, които понякога се разразяваха като бури. Беше огорчен от факта, че не бе успял да стане генерал.

— Заради проклетата ми работа. Никой друг не може да я върши, а това не е работа за генерал.

Мразеше я и я обичаше. Пиеше на кухненската маса, обръщаше водка след водка, а след това започваше да реди стихове, което беше прекрасно и плашещо, защото той имаше невероятна памет за поезия и защото когато изпаднеше в такова състояние, да стоиш до него беше все едно да се взираш в най-тъмната стая на света.

„Когато в спор със мрачната съдба — все едно го чуваше да казва в момента — си спомням моя минал в скръб живот… — И после я поглеждаше и добавяше: — Прости ми прекаления патос.“

— О, по дяволите — каза тя. — Ще ми липсваш, наистина ще ми липсваш.

Как можеше да е умрял? Как беше възможно да го убият при изпълнение на служебен дълг в Индианаполис?

Но все едно. Според него в деня, когато бе получила назначението си, тя беше поела към генералския чин. Той щеше да направлява кариерата й.

— Не можеш да станеш боен пилот, затова трябва да станеш част от важен екип.

Дълго се взира в заповедта й да се яви в снабдителната част. Застина загледан, толкова неподвижно, че накрая тя реши, че може да е заспал прав. После постави документите подчертано внимателно на облегалката на канапето. След това влезе в кабинета си. Чу го да крещи и се приближи до вратата, което не беше редно, но в крайна сметка се отнасяше за нея. Успя да долови само една фраза, повторена няколко пъти:

„Замразете я.“ И после започна да ругае човека от другата страна на линията, с озлобление, което надминаваше и най-страшните му избухвания. Това я изплаши, защото означаваше, че скритите страни от живота му по някакъв начин са свързани с нея.

Стисна още по-силно. „Когато в спор със мрачната съдба…“ Имаше и още нещо между нея и баща й, което се проявяваше в мигове на мълчание, странната му тъга, някакъв вид връзка, която изпълваше въздуха около тях, сякаш по някакъв начин свързваше умовете им. Или поне тя си въобразяваше така.

Телефонът иззвъня.

Тя погледна изписания номер. Обаждаха се от базата. Можеше ли да е мъжът от погребението на баща й? Можеше ли да я притиска толкова точно днес? Не вярваше.

— Ало?

— Лейтенант…

— Вижте, господине, вие от командващия състав ли сте, защото ако не сте, честно казано, се опитвам да осъзная смъртта на баща ми, моя единствен приятел, и просто няма да дойда.

Последва тишина. Продължителна.

— Да, от командващия състав съм — каза накрая той. — И това е заповед.

Беше ли вярно? Възможно ли беше този човек наистина, в действителност да е на телефона в момента и да я командва по този начин?

— Бих искала да го отложим за утре.

— Получихте заповед, лейтенант.

Тя затвори и пожела, наистина силно, да причини нещо особено болезнено на този човек. Но това е военният живот, нали? Не можеше да си позволи да тъжи.

Яви се във внушителен, но безличен кабинет, който имаше всички тайни отличителни белези на обител на официален представител. Приеха я веднага.

Заедно с господин Крю беше по-младият от двамата подполковници, Лангфорд. Това малко я поуспокои — по-възрастният излъчваше нещо смущаващо, Уилкис или Уилис, или както там му беше името.

Кабинетът беше просторен, а мебелите от истинско дърво — но нямаше никакви дипломи и плакати по стените, нито портрети, нищо, което да издава нещо повече за обитателя му. Очевидно разузнавач, но не от военновъздушните сили, защото тогава щеше да е с униформа. Тя отдаде чест на подполковника. Той й отвърнал каза:

— Свободно, лейтенант.

— Моля, седнете — предложи Крю.

— Моите съболезнования — додаде Лангфорд. — Баща ви беше велик човек и национален герой. Трябва да знаете, че ще получи Разузнавателен медал 1 1 Разузнавателен медал (Intelligence Medal) — един от няколкото вида медали, връчвани от Агенцията за национална сигурност на САЩ на цивилни или военни, отличили се с решителни и смели действия, довели до подобряването на сигурността на САЩ. — Б.пр. — той направи пауза, — а също така и Почетния медал.

Разбра, че е зяпнала, защото трябваше да стисне челюсти, за да затвори уста.

— Почетният медал на Конгреса 2 2 Най-високото военно отличие на САЩ. Връчва се на служителите на въоръжените сили за проявяване на изключителна храброст и смелост при борбата с врага. — Б.пр. ?