Уитли Стрийбър - Сивите

Държавният глава гледаше новините и прелистваше страниците на някаква реч.

— Здравей, Нийл — каза, без да вдига глава. — Изчакай минутка.

После, миг по-късно:

— Сядай.

— Всъщност съм Чарлз, сър — поясни Гън, докато сядаше.

На стените на кабинета имаше картини, избрани от Франклин Делано Рузвелт. Най-впечатляващата беше на Никола Пусен — „Свети Йоан в Патмос“. Чарлз беше наясно — също като Франклин Делано Рузвелт, — че геометрията на картината се базира на дата: 2012. Че тъкмо тази ще е годината на изпитанието, се знаеше от различните тайни общества, изградили западната цивилизация, от много време. Датата била предадена на масонските общества от древните египетски жреци, които я бяха узнали, използвайки последното ясно стъкло от старата и изгубена човешка цивилизация: прозорец, отворен в бъдещето. Това беше станало в Абидос в Египет и някои от другите неща, които бяха видели, бяха записани на колоните, които и до днес поддържаха храмовия покрив.

— Е — най-накрая попита президентът и вдигна глава, — как ще развалиш деня ми днес, Чарлз?

— Господин президент…

— Никога не идваш тук с добри новини. Всичките ти добри новини са тайна. Така че давай направо.

— Сивите действат срещу нас по мащабен и странен начин.

— Сивите действат странно? Сериозно? Направо съм потресен.

Чарлз беше обмислил лъжата внимателно.

— Сър, те ще направят нещо, с което да разкрият пред обществеността факта, че правителството е укривало тяхното присъствие цели шейсет години. Ще унищожат доверието към нас.

Президентът вдигна пръст.

— Именно. Опитват се да подкопаят правителството. Първо, обществото осъзнава, че те са истински. После хората започват да разказват за отвличанията си. Трето, разкрива се, че сме безпомощни. Ще последва хаос.

Замълча за миг, после продължи:

— И по някаква причина не можеш да овладееш ситуацията, поради което си тук. Първо ми кажи — защо е извън контрол. Второ — от какво имаш нужда.

— Не е извън контрол.

— Тогава защо си тук?

— Сър, трябва ми ТиАр. Искам да проуча областта, където се е разкрил техен обект.

— Имаш ТиАр-1.

— С него е Майк Уилкис. Разследва на място в момента, но има нужда от подкрепление.

— Добре, ще получиш ТиАр. Ще издам заповед да ти се даде достъп. Какво друго?

— Трябва да се убият някой хора. Веднага.

— Ами направи каквото трябва.

— Трябва да ви уведомя, че един от тях е господин Крю.

— О, мамка му!

— Именно. Нашият приятел от далечната планета всъщност не е наш приятел.

— Той… Какво е направил?

— Подкрепя сивите.

— По-нататък?

— Имам нужда от още нещо.

— Явно искаш да ме довършиш.

Чарлз се усмихна.

— Не искам да ви довършвам. Искам да ударите Уилтън, Кентъки, със земетресение. Достатъчно, за да предизвика суматоха и да срине колежа там.

Президентът го гледа мълчаливо доста дълго, после попита:

— Защо?

— Имаме нужда от отвличане на вниманието, за да се оправим с всички важни обекти. Трябва да изглежда като случайност. Всички там са присъствали на случая, когато сивите са се разкрили.

— Разбирам. — Президентът се взря в бюрото си. Този път тишината продължи по-дълго. Когато заговори, гласът му беше изпълнен с болка.

— Знаеш ли, струва ти се, че денят, в който прекрачиш прага на Белия дом като президент, е най-хубавият в живота ти. Президент на Съединените американски щати — леле! После откриваш тайните и прекарваш остатъка от живота си в съжаление.

— Господин президент, това ще е много ограничен удар. Няма да активира никакви разломни линии, нищо подобно. Ще причини сериозна суматоха и няколко смъртни случая, няма как без това. Обаче ще ни осигури прикритие, за да стерилизираме зоната. Ще конфискуваме оригиналния видеозапис и ще отстраним очевидците. Вече пуснахме в ход хора, които да накарат един професор по физика, който е видял нещото, да го отрече. Хората ни от медиите ще го разпространят навсякъде. Но смъртта и разрушенията ще са минимално необходимите, уверявам ви. И аз се чувствам по същия начин като вас, когато става въпрос за американски граждани.

— Уверяваш ме, че това няма да предизвика повече от минимално необходимите щети?

— Точно така. Ударът ще е много прецизно ограничен. Ще използваме ТиАр, за да насочваме сеизмологичните импулси от самото място.

— А сивите няма ли да се противопоставят? Имам поне една част от тялото си, с която със сигурност не ми се иска да се разделям.

— Сър, повтарям: няма да възникнат подозрения. Те няма да съумеят да свържат нещата по този начин.