Уитли Стрийбър - Сивите

Конър реши да използва същата техника за медитация, която му бяха препоръчали познавачите в интернет, и смяташе да изпрати към небето същите светлинни сигнали, както правеха те, по същото време — 3:33 сутринта. Един от тях в 70% от случаите успяваше да привика летателен апарат. Друг за последните две години не се беше провалял никога, а имаше стотици часове видеозаписи, включително на дълга тънкопръста ръка, с нокти, притиснати към прозорец. Конър беше помолил човека да качи файл на снимката с висока резолюция към личния му ефтипи сайт, където обикновено събираше дисертации и други неща, и го беше анализирал внимателно.

С помощта на консервативен екстраполационен алгоритъм успя да извлече отпечатъците от пръстите. Бяха абсолютно забележителни с едно свойство: завихрянията на папилите бяха напълно симетрични. Веднага си помисли, че ако машините имат пръсти, те ще изглеждат точно така. Образът не беше цифров трик, наистина присъстваше на ръката и освен това беше непротиворечив. Беше го мерил микрометър по микрометър. Беше реален отпечатък. Може би Келтънови бяха успели да запечатат първия донякъде ясен образ на сив — но този човек определено беше открил първия отпечатък.

Майка му и баща му си говореха тайно за сивите, както и за онази Марси Котън, която Конър беше разпознал от разменените помежду им загадъчни реплики като жената, която пищеше в нещото онази нощ. Независимо колко добре го криеха родителите му, дори от самите себе си, Конър забеляза, че случилото се ги е ужасило. И реши в никакъв случай да не им разкрива, че смята да призове сивите.

— Само още нещо — каза майка му и той веднага се подготви за поредното й малко изискване. — Искам да спите горе. Не искам да спите в мазето сами.

— Както кажеш — съгласи се Конър, за да отклони тази прищявка. — Обаче ще играем доста до късно.

— Не и долу. В никакъв случай.

Чу се трясък — Поли влезе през задната врата и я хлопна.

— Вали сняг — изкрещя той. — Утре ще се пързаляме! Освен това „Геймс Ънлимитид“ пуснаха „Гестапо Торчър Фест“.

Мина покрай Кейтлин и тръгна надолу по стълбите. Конър побърза да го последва.

Кейтлин отиде в дневната. Дан пак превърташе видеозаписа на момчетата на Келтън. Застопори размазания образ на хидроцефалното същество с очи на муха върху екрана.

— Не искам момчетата да спят в мазето — каза тя.

— Абсолютно си права.

— И махни това нещо, отвратително е! — Тя седна и Дан се премести по-близо до нея.

Преди дори да разбере какво става, Кейтлин се беше отдръпнала.

Той не повтори опита си. Вместо това посочи телевизора.

— Били са с мен през целия ми живот. Никога не съм имал пристъпи. Било е спомен, травматизиращ спомен. Трябва да разбереш това, Кейтлин.

Искаше й се да не беше повдигал този въпрос. Искаше й се да не болеше толкова много.

— Какво да разбера?

— За Марси! Цялата история е свързана с това.

— Стига глупости. Дан, ти си я чукал.

— Накарали са ни да го направим.

„Както — помисли си — мен и теб, скъпа моя любима и животно за разплод.“

— Да приемем, че е така. Но ако дяволът те е накарал да го направиш — защо? Защо изобщо се интересува от теб или Марси, или от мен, като стана въпрос? Дяволът е зает, сигурно има и по-важни неща, за които да се грижи.

— Не мога да ти отговоря на този въпрос. Не го разбирам по-добре, отколкото ти. Мога да ти кажа само едно: ако са искали да получа постоянно назначение, това, което направиха, изпълни предназначението си.

— Нека да добавя. Даде ти постоянно назначение — и любовница… — Чу радостния глас на Конър долу. Момчетата явно бяха стигнали някаква повратна точка във видеоиграта, която беше донесъл Поли.

Прогони ядно сълзите си. Не искаше да се чувства така, изпълнена с безнадеждност заради брака си. Искаше да изпитва гняв, да е изпълнена с праведна ярост към този прелюбодеец. Искаше й се да е достатъчно силна, за да потърси адвокат, ако се окаже, че в крайна сметка това е желанието й.

Дан протегна ръка към нея.

— Кейтлин…

Тя се обърна на другата страна.

Той въздъхна, стана и отиде в кухнята. Тя го последва и го видя как пие цяла чаша вино на един дъх.

Дан се обърна и я изгледа. Небеса, беше прекрасна като ангел. Какво беше станало с тях? Беше наистина уплашен, струваше му, че е разрушил живота си, като е бил честен с нея.

Докосна нещото в ухото си… и също така се докосна до спомена, в който я беше видял като дете. Погледна в очите й и съзря тъгата й.