Уитли Стрийбър - Сивите

Така че след като бяха тук, бяха пътували със скорост много по-малка от скоростта на светлината, вероятно значително по-малка, и по този начин дори пътуване от Алфа Центавър, най-близката подобна на слънцето звезда, би отнело много години. Предположенията из интернет сочеха, че сивите идват от Дзета Ретикули, двойна звезда. Това предопределяше наличието на планети с много сезони и наистина ексцентрични орбити, но не беше напълно невъзможно.

Всички тези мисли занимаваха съзнанието му, но на едно друго ниво той обмисляше съвета на баща си да се изправи лице в лице с децата, които го тормозеха. Баща му не беше гений, но на съвета му можеше да се разчита и Конър смяташе да го последва.

— Поли — каза той, когато съседчето му излезе на стълбите, — здрасти.

— Здрасти, Конър.

— Ще наминеш ли през нас по-късно?

Поли спря. Вгледа се в него, сякаш виждаше някакво странно животно. От двете му страни стояха двама от най-противните му нови приятели, Кевин Сиърс и Уил Хекъл.

— Разбира се, че не.

— Видеозаписът най-вероятно е истински, Поли. Трябва да уважаваме значението му.

— Не съм бил там, Конър, не съм го видял.

Конър със задоволство отбеляза гнева и разочарованието в гласа му. Това беше точно реакцията, която очакваше. Беше приклещил Поли, точно както искаше, и сега щеше да спечели.

— Знаеш, че мога да конструирам разни неща — каза той. — Може би мога да се справя и с това.

— Как? Като построиш машина на времето?

— Ами ако успея да ги накарам да се върнат?

Уил Хекъл избухна в смях. Подсмихващият се Кевин поклати глава.

— Не, почакайте — спря ги Поли. — Искам да чуя това.

— Мога да ги повикам — заяви Конър. — С теб като свидетел.

Момчетата вече не се смееха.

— Ако го направя, ще разтуриш ли Конъроразбивачите?

— О, разбира се. Защо не, Конър.

— Ела след вечеря и остани през нощта. Ще се видиш със сивите.

— Ами ние? Може ли също да се срещнем със сивите, а, дребосък?

— Все още не, Кев.

Кевин го сграбчи за якето и се надвеси над него.

— За теб съм Кевин.

Конър го изгледа спокойно.

— Добре, Кев, ще си го отбележа.

Накрая Кевин го пусна. Конър се обърна и заслиза по стъпалата, оглеждаше се за колата на майка си сред паркираните отпред.

По пътя към вкъщи се чудеше какви са шансовете Поли да дойде. В действителност бяха отлични. Щеше да дойде. Но по-големият въпрос беше как, по дяволите, той да накара сивите да дойдат?

Освен това му беше ясно, че майка му няма да е във възторг от идеята, затова не каза нищо в колата. Всъщност изчака до след вечерята, малко преди очакваното пристигане на Поли.

— Между другото, Поли ще преспи у нас.

Кейтлин спря да събира чиниите от масата.

— Няма.

— Напротив, мамо. Поканих го и ще остане.

— Няма начин.

Възражението й не го изненада, но той се направи, че е така.

— Хайде де, мамо!

— Конър, не! Така се унижаваш.

— Мамо, поканих го да спи у нас, какво толкова?

— Не искам никакви Уорнърови в тази къща, нито Поли, нито Ейми, нито техните. Особено Маги и Харли. Ще си намериш други приятели.

— Тогава да се преместим в града. На дванайсет мили съм от други деца на моята възраст.

— Толкова си красив, когато се ядосваш — каза тя.

— Господи, сега пък снизхождение. Добре, нека договорим компромисен вариант. Аз поканих Поли. Той не отговори с да или не. Ако дойде, дойде.

— Защо го покани?

— Защото, майко, ако направиш диаграма на социалната конфигурация на класа ми, бързо ще откриеш, че Поли Уорнър е в центъра на всички приятелски кръгове и че всъщност няма да имам напредък с другите, ако първо не оправя отношенията си с него.

Кейтлин почти избухна в сълзи, като го чу да прилага гениалността си към толкова тривиален проблем като приемането му от група побойници с коефициент на интелигентност, съизмерим със стайната температура. Прегърна го. Момчето беше отпуснато като парцалена кукла — нито я прегърна, нито я отблъсна.

— Знаеш ли какво ще стане след няколко години, Конър? След няколко години Поли, който изглежда като малък боклукчийски камион, ще тича след момичета, без да има никакъв успех. А те ще се тълпят около теб. Ти си сладък, умен и приличаш на филмова звезда.

— Тогава ще си е тогава, сега си е сега. Та какво ще кажеш за компромисния вариант? Става ли?

Беше спечелил, разбира се. Със същия успех Кейтлин можеше да се обади на Уорнърови и да каже на Поли да не идва само за да разбере, че той не е имал никакво намерение да го прави.