Уитли Стрийбър - Сивите

Полетът продължаваше. Когато стигна на трийсет мили от Уилтън, Майк натисна друг бутон и се случи нещо, което би ужасило всеки неподготвен.

Това беше технология, разработена след анализите на историите за близките срещи на очевидеца Травис Уолтън, когото, също така, бяха дискредитирали по всеки възможен начин — бяха го превърнали в национално посмешище, така че обществото никога да не повярва на историите му.

Защо сивите го бяха похитили беше неясно. Но го бяха направили и по време на това отвличане бяха създали илюзията, че корабът им е изчезнал около него, така че да изглежда, че плува сред звездите. Подобна способност щеше да е изключително полезна за разузнавателен апарат и те постепенно бяха извлекли от Адам знанието как да произвеждат материали, които да променят непрозрачността си след прилагането на определено количество топлина. Така че Майк натисна бутона и беше възнаграден с привидното изчезване на всичко около него — освен на контролния панел. Плаваше над просторните хълмове на Източен Кентъки, самотен мъж в нощното небе.

Корабът летеше по курс, който щеше да го отведе директно над Оук Роуд. Майк гледаше как светът се плъзга на петнайсетина метра под краката му. Видя коне под лунната светлина, минаваше над къщи и плевни, толкова близо, та му се стори, че може да се протегне и да докосне гривата на някой кон. Но корабът все още беше около него и не можеше да го направи. Не можеше да подуши нощния въздух и не усещаше студа, защото температурата вътре беше внимателно контролирана. Отделяше топлина, разбира се, но не по-голяма от тази на дъха на летящ бухал.

Гласът на кораба прозвуча в ушите му:

— Две минути.

Майк пусна маскировката. Това отнемаше електрическа енергия, но даваше допълнителна сигурност, че няма да бъде забелязан отгоре или отдолу. Маскировката се състоеше от хиляди малки светоизлъчващи диоди, свързани с камери, разположени върху горната и долната повърхност на кораба. Отдолу някой наблюдател щеше да види нощното небе, под което се плъзгаше корабът. Отгоре образът, който се излъчваше, беше този на земята.

— Една минута.

Между дърветата отпред Майк видя светлина. Скоро се появиха няколко дървени къщи. Той спря кораба, включи инфрачервените сензори и ги насочи към първата къща. Двама възрастни, единият регистриращ 98,6, другият 97,9. Бебе, регистриращо 99,1.

Корабът беше толкова ниско, че газовете, излизащи от комина на камината, се блъскаха в него. Майк „отвори“ къщата, като активира цял набор от инструменти за наблюдение.

Свръхчувствителен приемник разчиташе електроенцефалограмите на обитателите и даваше данни за състоянието им, дали са будни, или спят, както и индекс, показващ ниво на съзнаване. Единият от възрастните беше буден. Другият показваше най-вече алфа-вълни. Дремеше, според интерпретацията на компютъра. Бебето спеше дълбоко.

Струваше му се малко вероятно целта му да е бебе — търсеното дете трябваше да е сравнително зряло през 2012.

Премина към следващата къща. В нея имаше двама възрастни. По-надълбоко в сградата — дребен възрастен или по-голямо дете. Двамата възрастни бяха неподвижни, но умовете им бяха будни. Той разгърна системата от микрофони. Чу познат глас и за момент се смая. Как би могъл да познава някого в тази къща? Кой можеше да е?

После осъзна, че е от телевизор — гласът на популярен водещ.

В мазето се долавяше монотонен звук — на малък електромотор. Можеше ли да е електрическа самобръсначка? Не, движеше се в твърде голям кръг. Той визуализира движението и веднага получи отговора. Човекът в мазето се занимаваше с макет на железопътна линия. Следователно не беше възрастен, а дете.

Придвижи се към следващите две къщи, влагаше структурните планове на сградите в компютъра, идентифицираше приблизително възрастта и пола на обитателите.

Когато приключи, имаше данни за всички хора и животни. После видя полето зад къщите, което сивите бяха използвали за разкрилия ги набег. Спусна се натам, искаше да стъпи на земята, но не биваше да напуска кораба, освен ако не беше абсолютно наложително. Триъгълникът беше проектиран да позволява на разузнавача да действа на земята и беше достатъчно интелигентен да се защитава сам дори за по-дълги периоди, но все пак не биваше да се поемат никакви рискове, освен ако не бяха наложителни.

Майк увеличи височината до неколстотин метра и се включи в мрежата. Откри мотел в Уилтън и се понесе натам.

Огледа терена за височини. Най-високите места в околността бяха върховете на силозите за зърно.