Уитли Стрийбър - Сивите

— Крю каза, че те му сигнализират. За да може той да изиграе своята роля.

— Виж, трябва да прочистим. Лангфорд, Глас, Симпсън, Крю… всички трябва да се отстранят. Но първо намери детето и го убий.

— На Оук Роуд живеят няколко семейства на преподаватели в колежа, има общо шест младежи под осемнайсет, така че това е нашата цел. Но не можем да подходим направо. Сивите ще ни се изсипят на главата като побеснели стършели. Трябва да разберем кое е детето, без да се приближаваме толкова, че сивите да ни усетят.

— Имаме ли тестовите резултати на децата? Тестове за интелигентност?

— За съжаление, училището, което посещават, не прави тестове за интелигентност. Твърде елитарно е, имало традиции и така нататък. Всички са умни деца. Деца на преподаватели.

— Ами общественото училище в района?

— Програмата за надарени и талантливи деца включва сто и шейсет деца. Най-високият коефициент за интелигентност е сто и шейсет. Не знаем колко умно искат сивите да е тяхното специално момче, но това е възможност, която трябва да се провери.

— Може ли да те попитам нещо? Как ще разбереш?

— Мисля, че детето ще ни се разкрие само.

— Как?

— Трябва да е невероятно умно. Почти неестествено.

— Ами ако е обикновено? Имаме само една касета, в която се споменава, че е някакъв вид гений. Може би Крю и Симпсън са знаели, че ги подслушваме. Може би касетата е лъжа.

— Тогава вече сме победени, Чарлз.

— Така ли мислиш?

— Мисля, че ще са много внимателни и много свирепи. Помисли само какво зависи от него — целият им вид.

— И нашият.

Чарлз присви рамене.

— Не ми казвай, че и ти си нелоялен.

— Бил съм в Индия, бил съм във Виетнам, виждал съм безмозъчни, алчни орди от човешка измет. Вярвам в това, което правим, с всяка фибра на тялото си, Чарлз. Тази малка група, която наричаме Тръст, е най-благородната, най-смелата и най-важната организация в човешката история.

Чарлз го удостои с полуусмивка.

— Знаещ ли какво е правил Сталин, когато незначителните му комисари ставали прекалено красноречиви в славословията си? Пращал ги е на разстрел.

— Тогава го направи, Чарлз. Да приключим с тази работа.

— Не мога, проклет да си. Знаеш, че те защитавам пред Джон Ворона от години. Откакто ЦРУ ми го натресе всъщност. Ако кажа на другите точно колко възхитително си се издънил, ще трябва да получа вот на недоверие и познай кой ще ти прави компания в ада? Наистина искам да те убия, но не мога да си го позволя, защото куршумът, който ще мине през главата ти, ще отнесе и моята.

— Чарлз, ще оправя нещата.

— Надявам се. Защото говорим за заробването на целия човешки род, Майк. За това всъщност става въпрос. Отнякъде там, те идват. И ще го направят, Майк. Само запомни, че трябва да открием детето, преди те да го променят, защото ако не го направим, Бог знае какви способности и сили ще притежава.

— Трябват ми хора. Трябва ми подкрепление.

— Не може да вземеш никого.

— Чарлз…

— Мога да ти осигуря оборудване и да ти дам пари, но не и хора. В мига, в който го направя, Ворона ще разбере и двамата ще се събудим с прерязани гърла.

Майк се беше надявал, че ще получи трениран отряд от експерти. Но можеше да види ясно и гледната точка на Чарлз. Ако не се справеше с проблема, и то без да вдига шум, и двамата бяха пътници.

— Какъв е планът ти, Майк? Искам да знам точния ти план.

— Забравям за Адам, забравям за Глас, Лангфорд, за всички тях. Откривам детето сега, бързо, в следващите двайсет и четири часа. После се тревожа за всичко останало. Използвам триъгълник, за да ме закара в Уилтън незабелязано.

— Сивите ще разберат, че си там.

— Не веднага. Спомни си, разглеждал съм отблизо способността им да разчитат съзнанието. Разстоянието е голям фактор. Няма да ме открият, преди физически да се приближа до детето. Но това е единственото място, където няма да стъпвам.

— Снайперска пушка ли ще използваш, или…

— Няма да се приближавам директно към него. Но ще бъде убит, Чарлз. И то от мен. Знам, че за теб това не означава много, но ти го гарантирам.

За негова чест, Чарлз не направи никакъв коментар, но изражението му красноречиво показа презрителното му отношение към това, което без съмнение смяташе за нечувано самохвалство от страна на доказан некадърник.

— Знаеш ли как да ползваш триъгълник?

— Да, сър. Ако си спомняте, аз създадох системата за сигурност.

Чарлз обърна стола си. Капитолият грееше в далечината, отвъд него се виждаше паметникът на Вашингтон.