Уитли Стрийбър - Сивите

— Какво мислиш, че ще е това място след хиляда години, Майк?

— След хиляда години? Ако успеем, това ще е свещен град, центърът на рая.

Чарлз не отвърна нищо. Майк прие това като знак, че може да си тръгва, за което беше безкрайно благодарен.

Имаше добър план и ако действаше достатъчно бързо, имаше нелош шанс планът да проработи. Важното беше да изхвърли всички последствия от ума си. Фактът, че животът му зависеше от това, беше достатъчно неприятен сам по себе си, но мисълта за по-голямата картина беше достатъчна да смрази душата на човек.

Докато караше към Националното летище, се обади в пътническата агенция и си запази място за полет до Атланта. Остави колата на паркинга за дълъг престой, после отиде до гишето и си взе билета.

Като създаде по този начин фалшива следа, Майк взе такси и то го закара до малък офис близо до къщата му. Той слезе в гаража, извади връзка ключове и потегли с друга кола — буик от средата на осемдесетте, не толкова биеща на очи, колкото мерцедеса, който държеше тук във Вашингтон.

Подкара към предградията, после продължи по шосе 95 до Балтимор и излезе на 695 край Оуинг Милс. Час и половина след като напусна гаража, стигна до Пейнтърс Милс Роуд. Продължи по Кейвс Роуд и навлезе в по-уединена област. Отби по неотбелязан на картата път и скоро стигна нещо, което приличаше на строителна площадка. Оттук нататък пътят изглеждаше непроходим. Той зави надясно и се оказа, че това, което изглежда като храсталак, е нещо различно. Колата мина през храстите и дърветата, сякаш те не съществуваха. Всъщност си беше точно така. Това беше изключително достижение на холографската технология, едно от най-напредналите камуфлажни устройства, с които разполагаше Пентагонът. Информацията за него беше дошла отначало от Боб, после и от Адам. Използваше се пестеливо, от страх, че пресата ще надуши за него. Ако източникът на някоя от тези технологии се разкриеше, цялата мрежа от измами щеше да се срине.

В резултат на това в някои определени области военните технологии бяха невероятно по-напреднали, отколкото подозираше обществото.

Основно място в плана на Уилкис заемаше устройство, което лежеше в огромен подземен хангар в тази гора. Разработването му беше отнело четиридесет години. Беше струвало четвърт трилион долара, платени от злоупотребите, вършени в гигантското криминално начинание, известно като „черния бюджет“, което беше прикритие някои хора да забогатеят за сметка на американския данъкоплатец.

ТиАр или триъгълният летателен апарат, с официално име ТиАр-1, беше коствал живота на учените, стигнали до фаталното откритие, в мига, в който бяха осъзнали, че работят с извънземна технология, и бяха станали твърде опасни, за да им се позволи да живеят. И на пилотите-изпитатели, които бяха загинали, докато проверяваха маневреността на апарата и разкриваха всичките му възможности, и на инженерите, които бяха пострадали от живачно отравяне, докато построят невероятно токсичния му източник на енергия.

Причината за изключителната секретност беше двояка. Не само че трябваше да предпазят устройството от обществеността, но трябваше да го скрият и от сивите. Бяха получавали безброй лъжи от Боб и Адам; повечето забележително изкусни. И като резултат бяха попадали на хиляди задънени улици и бяха използвали огромни средства, толкова огромни, че за последните петдесет години всеки американски гражданин беше работил една четвърт от живота си, за да осигури развитието на тези технологии. Технологии, грижливо укривани от обикновения американец, който нямаше да получи никаква облага от тяхното съществуване.

След малко радиото, което Майк беше настроил на неизползвана честота, внезапно започна да издава високи пронизителни звуци. Той спря колата, слезе, вдигна един камък край пътя и притисна ръката си към сребърния диск, скрит под него. След секунда малкият хълм, който се извисяваше пред него, се разтвори и той вкара колата през процепа.

Вътре беше тъмно и тихо. Единствената светлина идваше от самотна блещукаща немощно червена крушка. Майк закрачи натам и над главата му се откроиха очертанията на огромен обект. Беше триъгълник, абсолютно черен, всяка от страните му бе дълга десетки метри.

Енергията се получаваше от въртенето на пръстен от сгъстена живачна плазма с невероятно висока скорост — това намаляваше теглото на машината с четиридесет процента. Останалата част от редуцирането на теглото се постигаше с много стара технология. Триъгълникът трябваше да е голям, защото за допълнително олекотяване беше пълен с хелий.