Уитли Стрийбър - Сивите

— Благодаря ти за тази малка доза сексизъм. Момичетата също имат проблеми на тази възраст.

— Но момчетата имат повече.

Кейтлин трудно можеше да си представи, че Маги и Харли биха допуснали Поли да не покани Конър.

— Какво е станало?

— Добре. Стига. — Той стана и излезе от стаята.

Тя го чу да отваря и затваря вратата към мазето, където Дан му беше направил стая, когато навърши пет. Долу беше момчешки рай, с ексбокс, телевизионна дивиди уредба и тромав, но мощен компютър; освен това там се намираше колекцията му от динозаври, всичките нарисувани с невероятен реализъм, както и комплектът му влакчета, който включваше железопътни линии, осветени къщи, улични лампи и безброй локомотиви и вагони. Щеше да си играе с влакчетата в тъмното с часове, да говори е гласовете на стотици машинисти и пътници, всички измислени от него — животът им се развиваше и променяше през годините. Кейтлин мислеше за влаковия комплект като за безкраен роман и за момчето си като за гений творец на светове, също както беше гений в математиката.

Вниманието, с което се отнасяше към всичко моделирано, произтичаше от способността му да се съсредоточава. Дори когато беше малък, не беше непохватен. Когато стана на осем, един ден, докато почистваше, тя откри, че малките човешки фигурки във влаковия му комплект са с различно оцветени очи, досущ като живи.

Беше го обикнала толкова много тогава — докато разглеждаше малката костюмирана фигурка, с вратовръзка, толкова миниатюрна, че трябваше да я гледаш под лупа, за да различиш шарките, които бе нарисувал върху нея. А по-късно го слушаше през нощта, късно през нощта, как си говори сам и разбираше, че всъщност рецитира книга, която е прочел може би години преди това, по памет, само за да й се наслади отново.

Конър и Дан отпразнуваха завършването на стаята, като поставиха табела на вратата: „Зоната на Конър“.

Отпразнуваха събитието и по доста по-различен начин по-късно същата нощ. Домът им беше типична вилна къща с градина, която я отделяше от трите съседни, стените бяха от тънко дърво. Кейтлин и Дан не смятаха, че тяхното изключително чувствително дете трябва дати чува как правят секс. Но през тази нощ най-накрая използваха леглото си по предназначение, вместо да се опитват да са възможно по-тихи, да замръзват при всяко проскърцване и да снижават виковете си до приглушени стонове.

— Дан — каза тя, като влезе в кухнята. — Доста неприятно. Поли е организирал празненство, но Конър не е поканен.

— Боже-боже!

— В момента момчетата са навън и си играят с фенерчета. Подозирам, че го правят нарочно.

— Децата често са жестоки.

— О, чакай, получих имейл от Марси Котън. За теб.

— Така ли?

— Стигнали са дотам, че искат мнението на всички преподаватели.

— О, Боже!

— Дадох ти фантастична оценка.

— Какво облекчение.

— Стига де! Какво друго можех да направя?

— Да кажеш истината като всички. Ужасно досаден съм на лекции.

— Напротив, всъщност си интересен. Просто физиопсихологията е скучна. Както я преподават повечето лектори, направо да паднеш от клона. При теб птицата просто отлита.

— Скучното си е скучно. Би било по-добре да използвам марионетки или да организирам карнавали.

— Бих предпочела всеки друг за оценител, честно.

— Да, и аз. Но мога да се справя с нея… надявам се поне.

— Едва ли ще успееш, но нищо.

Дан я прегърна.

— Милата ми…

Отдолу се чу трясък.

— Току-що изрита стената — каза Кейтлин. — Какъвто бащата, такъв и синът.

— Може би един мъжки разговор ще е подходящ.

Едно от най-ценните качества на Дан Калахан, за когото сърцето й й бе нашепнало да се омъжи, беше, че той наистина беше добър баща — което не беше лесно с дете като сина им. Но надареността и трудният характер на Конър го правеха изключителен и тя си мислеше, че това е достатъчна награда за любовта и грижите за детето им.

— Мъжки разговор е много добра идея — съгласи се тя.

Докато слизаше, Дан забеляза, че табелката „Зоната на Конър“ е свалена от вратата: боята на места се беше олющила, трябваше да я оправи. Но не веднага. Понечи да отвори вратата, после премисли и почука.

Миг тишина, последван от ядосано:

— Влез.

Стаята беше тъмна, влакчетата вървяха. Конър стоеше приведен над таблото като алчно божество — беше някак странно зловещ. Всъщност Дан по принцип възприемаше Конър като странно зловещ — беше наистина прекрасно дете, обичаше го до полуда… но имаше нещо изначално зловещо около човек, който вероятно е по-гениален от Шекспир и определено по-умен от него — много по-умен.