Роджер Желязны - Островът на мъртвите

— Сега вече можем да говорим. Искаш ли нещо за пиене?

— Сигурен ли си, че е безопасно?

Той помисли малко и накрая кимна.

— Да.

— Тогава нека бъде бърбън с вода.

Той хлътна в съседната стая и се върна след минута с две чаши. Трябваше да ги напълни с чай, ако наистина възнамеряваше да разговаряме за бизнес. На мен ми беше безразлично.

— Как я караш? — подхванах общ разговор.

— Дявол да го вземе, значи тия работи, дето ги разправят за теб, били истина! Как узна?

Свих рамене.

— Този път няма да ти позволя да ме преметнеш, както стана на Вега с онези рудодобивни концесии.

— Представа нямам за какво говориш — признах аз.

— Беше преди шест години.

Засмях се.

— Слушай — рекох му, — никога не обръщам особено внимание какво правят с парите ми, стига да са ми под ръка, когато ми потрябват. Оставил съм на цял куп доверени хора да се грижат за тях. Ако съм ти объркал с нещо бизнеса на Вега преди шест години, работата я е свършил някой мой кадърен помощник. Аз не се мятам из галактиката като теб, за да следя как ми се трупат паричките. Пращам други да го вършат.

— Така е, така е, Франк — отвърна той. — Пристигаш значи инкогнито на Дрискол и случайно ме срещаш същата вечер преди да пипна сделката. Кого от моите си подкупил?

— Никого, повярвай ми.

Той нацупи обидено устни.

— Аз бих ти казал. Няма да му причинявам зло. Просто ще го прехвърля някъде, където да не ми създава проблеми.

— Наистина не съм тук по работа. А и срещата ни е съвсем случайна.

— Както и да е, този път няма да ти позволя да сложиш ръка на всичко — каквато и карта да криеш в ръкава.

— Нищо не крия — честна дума.

— Мътните те взели! — извика той и удари с пестник разтворената си длан. — Всичко вървеше толкова гладко.

— Не знам дори за какво става въпрос — признах.

Той скочи, закрачи нервно из стаята, върна се и ми подаде една лула.

— Хубава лула — похвалих я.

— Пет хиляди. Евтино.

— Да ти призная, не си падам особено по пушенето с лула.

— Десет процента и нито цент повече — рече той. — Заел съм се с тази работа лично и няма да ти позволя да се месиш.

Ей тогава ми кипна. Единственото, за което този копелдак можеше да мисли — освен да се накльопа, — бе как да си напълни още кесията. Съвсем естествено смяташе, че и аз си прекарвам времето по същия начин, само защото на много от листата на Голямото дърво е написано „Сандоу“.

— Аз пък за по-малко от една трета няма да разговарям — заявих троснато.

— Една трета?

Той скочи отново и закрещя. Хубаво, че стаята бе звукоизолирана и шумозаглушена. От доста време не бях чувал някой да произнася с цяло гърло подобни изрази. Лицето му почервеня. Тичаше из стаята и викаше, а аз — алчният, ненаситен, лишен от какъвто и да било морал продажен тип седях и се мъчех да си припомня всичко, което ми беше известно за лулите.

Природата за щастие ме е дарила с добра памет, та фактите, които постепенно извиквах в главата си, не бяха никак малко. В моята далечна младост, на Земята, най-добрите лули се изработваха от морска пяна или корена на бялото изтравниче. Глинените лули твърде много се нагряват, а дървените изгарят бързо. Тези пък от царевичен кочан са прекалено опасни. Във втората половина на двайсети век — вероятно заради повишената активност на различни здравни организации — пушенето с лула бе преживяло нещо като ренесанс. Вследствие на това към края на века земните запаси от морска пяна и корени на бяло изтравниче се оказаха почти на изчерпване. Морската пяна, или хидромагнезиевият силикат, е вид седиментна скала, на базата на вкаменели и стопени с времето черупки на морски животни. Бялото изтравниче, или erica aborea , расте само в някои области на Средиземноморието и трябва да е най-малко на сто години, за да влезе в употреба. Дълго време това растение е било подлагано на безогледно изкореняване — тъкмо заради споменатите си качества. В наше време се произвеждат предимно лули от пиролитичен графит, но морската пяна и бялото изтравниче все още присъстват на сцената — главно в колекциите на познавачите и в спомените на по-възрастните пушачи. Случва се от време на време да намерят нищожни залежи на морска пяна на новооткрита планета, и те веднага се превръщат в източник на огромни богатства. Но никъде — нито на Земята, нито на другите планети, съществува нещо, което поне малко да напомня качествата на бялото изтравниче. И тъй като в модерните времена пушенето с лула бе най-разпространеният метод за пафкане на тютюн, ние с Дю Боа влизахме в категорията на демодираните. Лулата, която ми бе показал Бейнър, бе великолепно изработена, и то тъкмо от корен на изтравниче. Следователно…