Клиффорд Саймак - Проектът

— Не зная, Джейсън. Честно казано, не съм сигурен. Няма никакъв начин да…

— Какво искате да кажете с това „не съм сигурен“?

— Вижте, съществуват толкова видове живот. Цялата Вселена гъмжи от живот — и биологичен, и небиологичен. От своя страна небиологичните форми на живот могат да бъдат класифицирани в отделни схеми. Не можем да бъдем сигурни.

— Е, да, разбира се — отвърна Тенисън. — В тази група попадат роботите.

— По дяволите, не говоря за роботите. Да, те са небиологични форми на живот. Произведени небиологични същества. Но има естествени форми на живот, които също така не са биологични. Съществува облак от прах и газ в областта Орион — това, което на Земята обозначават като областта Орион. Малко образувание от прах и газ. Оттук дори и най-силният телескоп не може да го улови. Истинска какофония от магнитни полета, висока газова плътност, огромна йонизация, тежки потоци космически прах… Ала има нещо живо в цялото това образувание. Може би самият газ или самата прах. Може би друго нещо. Каквото и да е, е живо. Може да се долови пулсът на живота, ритъмът на съществуването — при това то притежава способността да влиза в словесен контакт. Може би „словесен контакт“ не е точната фраза. „Общуване“ би била по-точната дума. Може да бъде чуто, почувствано, ала не може да бъде разбрано. Не съществува начин да се разбере какво казва. Формите на живот вътре в него може би обменят информация помежду си или може би всички те си говорят сами…

— Но какво общо има това с живота след смъртта?

— Казвал ли съм, че между тях има нещо общо?

— Не, мисля, че не сте.

Понякога Тенисън се скиташе из околността, проследяваше полузаличени стъпки, проправяше си път през тесни, зелени долини, катереше се по стръмни хълмове, взел обяда си, бутилка вино и прибори за хранене в раницата си, която носеше на раменете си. Никога не губеше от поглед планините — те се възвисяваха над него, сини и пурпурни, величествени и винаги примамливи, сенките се гушеха между зъберите им, слънчевите лъчи се отразяваха в ледените им върхове. Той прекарваше дълги часове, седнал на върха на каменисти бърда; вперил ненаситен поглед в планините. Загадъчността и чудесата им винаги го преследваха, независимо от това колко дълго им се бе любувал.

После, поемайки обратно към Ватикана, той излизаше на някой път — малко по-широк от гранична бразда, и се прибираше у дома. Крачеше щастливо, изпод краката му се вдигаха облачета прах, топлото слънце милваше гърба му, а спокойствието на планината се вселяваше в съзнанието му. Няколко дни по-късно отново излизаше, този път поемаше друга посока, кръстосваше земята нашир и длъж, като не пропускаше да се любува на планините.

Един следобед, поел обратно към Ватикана по един от тесните пътища, чу, че нещо се пърпори зад гърба му. Хвърли поглед назад и съгледа стара, очукана кола и мъж, който седеше на волана. Тенисън се изненада. Това беше първата му разходка, когато срещаше човек, та какво остава за превозно средство, тук в планините. Отдръпна се да освободи пътя, но колата не отмина. Когато се изравни с него, бричката закова на място и мъжът вътре каза:

— Нали не сте толкова запален по ходенето пеш, за да откажете да ви повозя?

Човекът имаше честно, открито лице с проницателни сини очи.

— С удоволствие ще приема поканата — каза Тенисън.

— Предполагам — заговори мъжът, докато Тенисън се разполагаше на мястото до него, — че вие сте новият лекар на Ватикана. Тенисън, ако не греша?

— Да, така е. Ами вие?

— Аз съм Декър. Томас Декър, на вашите услуги, сър.

— През последните няколко седмици скитам наоколо — подхвана Тенисън. — Но вие сте първият човек, когото срещам по време на странстванията ми.

— И единственият, когото по всяка вероятност ще видите — отвърна Декър. — Всички останали не се отдалечават от домовете и камините си. Те не изпитват любопитство нито възхищение към онова, което ги заобикаля. Всеки ден от живота си гледат към планините, но всичко, което виждат, са само планини. Вие виждате повече от обикновени планини, нали, докторе?

— Да, много повече — отвърна Тенисън.

— Какво ще кажете да разгледате още нещо? Горя от желание да ви разведа наоколо. Позволете ми да бъда ваш гид.

— Вече си имате клиент — съгласи се през смях Тенисън.

— Добре тогава, акумулаторът е зареден — обяви Декър. — Можем да разчитаме на няколко часа. Първо, нека разгледаме фермите.

— Ферми ли?

— Да, разбира се. Ядете хляб, нали? Месо, мляко, яйца?