Клиффорд Саймак - Проектът

— Да, така е.

— Откъде другаде бихте могли да ги вземете, освен от фермите?

— Струва ми се, че никога не съм помислял за това.

— Тези роботи мислят за всичко — заговори Декър. — Те трябва да изхранват човешките същества, затова някои от тях са фермери. Необходимо е електричество, затова построяват язовир и изграждат електростанция. Използват и слънчева енергия, но не правят кой знае какви изследвания в тази посока. Въпреки това, имат възможност и всеки път, когато стане нужно, могат да увеличат употребата й. Разполагат и с дъскорезница, но тя работи на непълен работен ден, защото сега няма голяма нужда от дървен материал. Преди няколко столетия, когато строежът на сгради е бил в разгара си, необходимостта от него е била твърде голяма. — Той се засмя. — Никой не може да бъде по-изобретателен от роботите. Използват примитивен парен двигател в дъскорезницата, а с обрезките и стърготините задвижват двигателя.

— Те са самозадоволяваща се общност.

— Трябва да бъдат. Тук разчитат само на собствените си сили. Понятие като вносни стоки не съществува, с изключение на някои дребни неща, от които се нуждаят от време на време. „ПЪТЕШЕСТВЕНИК“ им ги доставя. Цените на товарите са твърде високи. Роботите устояват на икономическите изисквания, като самите те имат малко и прости потребности. Ако не си алчен, не са ти необходими много пари в брой, затова роботите разполагат с малко налични пари. Каквото измъкват от поклонниците, им е достатъчно. Имат малък екип дървосекачи, които през цялата година не се занимават с нищо друго, освен да осигуряват цепеници за камините, използвани от всички. Постоянна нужда, постоянни доставки — един непрекъснат процес, съвършено балансиран. Те са изчислили всичко. Имат и мелница, където смилат житото и останалите зърнени култури. Отново постоянна нужда и постоянни доставки. Дори трупат резерв, в случай на лоша година, макар че досега не съм чувал за подобно нещо. Всичко е безумно примитивно, но дава резултат, а това е важното, нали?

Сега се движеха по малко по-добър път от онзи, където Декър бе взел Тенисън. Платното се виеше сред равна, засята със селскостопански култури местност. Десетки акри узряващи житни класове се полюляваха на вятъра.

— Скоро ще жънат — отбеляза Декър. — Дори служителите на Ватикана ще изоставят богопомазаните си задължения и ще излязат на полето да приберат реколтата. Кардинали с червени и пурпурни одежди, които ги пазят да не се изцапат от прахта. Облечени в кафяво монаси се разстъпват наоколо, почувствали се полезни един-единствен път през годината. Използват коси и гребла, за да ожънат и приберат зърното, пъплят из полето като безброй мравки. Изобретили са вършачка, която работи твърде добре, и тя не прекъсва да бръмчи, докато не овършее и последния клас. Задвижва се пак с парен двигател. За него те трупат купища дърва, далеч преди да е започнала жетвата.

Сред житните поля се виждаха пръснати тучни пасбища, сред които пасяха крави, коне, овце и кози. В свинарниците грухтяха хиляди свине. Цели ята пилета се разхождаха из оградени местности по хълмовете.

Декър посочи с палец хоризонта.

— Царевичните полета — рече той. — С царевицата угояват свинете. А онази малка нива пред нас е елда. Казвам ви — помислили са за всичко. В онези хълмове зад нас имат пчеларник със стотици кошери. Някъде тук — да, приближаваме към нея сега. Виждате ли? Тръстика. Соргова тръстика. Сорго за сладкишите от елда, които вероятно вече сте опитали.

— Това ми напомня за моята родна планета — заговори Тенисън. — Тя беше планета на фермери. С много добре развито селско стопанство.

Стигнаха до овощните градини. Имаше много дръвчета — ябълки, круши, кайсии, праскови и най-различни други видове.

— Черешова градина — посочи отново Декър. — Черешите зреят рано. Вече са ги обрали.

— Имате право — рече Тенисън. — Роботите са помислили за всичко.

Декър изсумтя.

— Разполагали са с много време за мислене. Почти хиляда години, може би малко повече. Не зная. Всичко това нямаше да им бъде необходимо, ако не им бяха нужни хора. Но те имали нужда от тях. Вашият робот е стар глупак. Той трябва да има човешки същества, за които да се грижи. Не зная кога са довели първите хора тук. Мисля, че век, дори по-малко, след като пристигнали роботите.

Слънцето клонеше към залез, когато двамата потеглиха обратно.

— Доволен съм, че ми показахте всичко това — обърна се Тенисън към Декър. — Нямах никаква представа.