Клиффорд Саймак - Проектът

— Все исках да ти кажа — прекъсна го Джил, — но ми се излезе от ума. В библиотеката на Ватикана има много книги от Старата земя — искам да кажа книги, донесени от Старата земя. Книги, а не ленти. Страници, поставени между корици. Всеки, който желае може да дойде и да чете. Мисля, че можеш да си вземеш някоя книга у дома, ако откриеш нещо, което желаеш.

— В близките дни, ще дойда да почета. Разказвах ти за Падингтън. Казвали са ми, че тази планета е почти съвършено копие на Старата земя. Хората все повтаряха, какъв късмет извадили, че са попаднали на нея. Наистина има планети, на които може да се живее, ала не много са като Старата земя. Повечето растения и дървета много приличат на онези на Земята — но забележи, такива, каквито има в Северна Америка, а не в Англия, макар че в Северна Америка и в Англия виреят и едни и същи растителни видове. И сезоните бяха същите, както на земята. В родния ми град се радвахме на великолепна есен — откраднатите дни на циганското лято, дърветата, грейнали в различни цветове, далечината, губеща се в есенна омара… Почти я бях забравил, но днес отново я видях в цялата й прелест. Или си мисля, че го сторих. Усетих аромата на есента, чух шумовете й, вървях сред тях…

— Джейсън, не се вживявай толкова. Опитай се да забравиш. Хайде да си лягаме.

На другия ден Джейсън не се стърпя и попита Екюър.

— Този свят на уравнения… в него няма смисъл. Успя ли вашият Изследовател да проникне отново в него?

— Няколко пъти — отговори Екюър.

— И?

— Все си оставаше безсмислен. Без абсолютно никаква логика.

— Често ли се случват подобни неща?

— Ами, рядко се появяват светове-уравнения. Една и съща картина почти е изключено да се повтори. Във Вселена, където всяко нещо, статистически погледнато, може да се случи поне веднъж — и където всичко възможно се случва поне веднъж — вероятността от повторения не е голяма. Случват се, но не често. Но такива абсурди наистина се получават, необясними ситуации, в които човек не открива никакъв смисъл.

— Тогава каква е ползата? Какво печелите от това?

— Може би печели Ватикана.

— Искате да кажете, че просто предавате всичките материали на Ватикана?

— Да. Именно затова го правим. За Ватикана. Те имат и правото, и възможността да огледат внимателно всичко. Те го изследват, оценяват и ни изпращат обратно кубовете за съхранение. Понякога проследяват заложените в материала податки, понякога не. Имат си различни способи.

— Но за да открие къде се намира мястото, пълно с уравнения, някой трябва да отиде там. Да присъства там физически, лично. Да го осмисли от собствената си гледна точка, а не да го види с очите на тамошен местен обитател. Убеден съм в това.

— Е, понякога служители на Ватикана могат да отиват до местата, които ние откриваме.

— Искате да кажете, че наистина отиват там? Пътуват до онези места?

— Да, така е — потвърди Екюър. — Помислих си, че сте го разбрали?

— Не, не съм го знаел — отвърна Тенисън. — Никой никога не ми го е казвал. Значи, невинаги се касае за надничане през ключалката?

— В някои случаи постигаме повече от това. Понякога не. Понякога се налага да се задоволим само с надничане през ключалката.

— Тогава защо Ватикана не потърси откъде е дошло онова видение с Рая? Бих си помислил…

— Може би не са в състояние — каза Екюър. — Може да не знаят къде се намира. Може би не разполагат с координатите му.

— Не разбирам. Могат ли Изследователите понякога да намират координатите?

— Не, не могат. Ала съществуват други начини да се справим с това. Служителите на Ватикана са много изобретателни в това отношение. Един от най-простите начини е да се запомнят звездните конфигурации.

— Но в куба с Рая сигурно няма звездни конфигурации. Предполагам, че няма, ако това наистина е Рая. Рая вероятно няма нищо общо нито с времето, нито с пространството. Но ако Ватикана открие къде се намира, как биха постъпили тогава? Ще изпратят някой в Рая?

— Наистина не зная — въздъхна Екюър. — Не съм способен, нито съм упълномощен да говоря от името на Ватикана.

Това е улица без изход, помисли си Тенисън. Видението с Рая бе така обвързано с философията, с мнителността на теологията, с привкуса на страхопочитание, че хората, облечени във власт, щяха да се уплашат до смърт. Той си спомни думите на Джил за острите разногласия, които Рая бе предизвикал сред роботите във Ватикана.

— Рая — заговори Тенисън, — предполага живот след смъртта. Можете ли да ми кажете дали Изследователите са открили поне косвени доказателства за подобно явление, дори минимална възможност за живот след смъртта?