Клиффорд Саймак - Проектът

— Ами Декър II? — попита Екюър. — Какво ще стане с него?

— Той и Копа сено — отвърна Теодосий, — са под домашен арест. Изглеждат достатъчно безвредни, ала трябва да ги държим под око известно време. Единственият, заради който трябва да се тревожим, е Опушения. Но той е в ръцете ни и няма къде да отиде.

— И без друго не би тръгнал където и да било — отбеляза Тенисън. — Другите Балонообразни вече са разбрали какви са били плановете му и той не би посмял да се върне. Беше гениално хрумване, че Шептящия хвана Плопър и го доведе тук. Дори ако съществата-уравнения не бяха довели останалите трима, Опушения вероятно щеше да направи опит да издири Плопър. Не зная. Когато се опитвам да мисля за това, всичко се обърква. Шептящия сигурно е подредил всичко в ума си, но аз все още не съм. Шептящия твърди, че всъщност не е възнамерявал да вземе Плопър със себе си, но не съм сигурен в това. Мисловният процес на Шептящия може да бъде много сложен.

— За нас се оказа добре — подхвана Екюър, — че съществата-уравнения доведоха другите трима при нас. Защо мислите, че са постъпили така?

— Кой би могъл да ни каже? — рече Джил. — Съществата-уравнения се движат много по-бързо, отколкото някога сме сънували. Имам чувството — ами имам чувството, че…

— Хайде, кажи — подкани я Екюър. — Няма да ти се сърдим за това.

— Имам чувството, че те виждат много, много напред — искам да кажа напред във времето.

— Не бих се усъмнил в това нито за миг — заяви Тенисън. — Чудя се дали все още са тук. Изгубих следите им.

— Не, отидоха си — отвърна Джил. — Не зная накъде заминаха, но съм сигурна, че ако ни потрябват, Шептящия отново ще успее да ги открие.

— Струва ми се — подхвана Теодосий, — че отново Ватикана заприличва на себе си. Можем да се заловим за работата си и спокойно да я вършим. Чудя се, Джейсън, дали би ми налял една чашка от онова питие, за да вдигнем тост.

— Но, Ваше Преосвещенство…

— Ще я излея върху брадичката си — довери му Теодосий — и ще се преструвам, че пия.

Тенисън отиде за чаша и я донесе пълна до ръба със скоч.

Теодосий взе чашата и се изправи. После я вдигна високо.

— За онези от нас — изрече той, — които наистина опазиха вярата.

Останалите се присъединиха към тоста.

Теодосий наклони глава назад и тържествено изля питието върху брадичката си.