Клиффорд Саймак - Проектът

— Декър! — кресна отново Опушения. — Не премълчавай нищо! Заповядам ти, кажи ми какво става.

— Те отказват да отговарят на въпросите — отвърна Декър. — Предложиха ни сделка.

— Сделка! Мислят, че могат да се пазарят с мен?

— Защо пък да не се договорим? — намеси се Копа сено. — Като разумни същества…

— Няма да търпя подобно нещо! — изрева вбесен Опушения. — Няма да позволя на някакви надменни варвари да ме предизвикват.

— Ще бъде по-добре, ако приемеш част от предизвикателството — посъветва го Декър. — Зная какви са човешките същества, защото самият аз съм човек. Стоя пред теб и ти казвам, че не можеш да им крещиш пренебрежително, още повече…

Свистящият звук, издаван от Плопър, сега беше станал така учестен и шумен, почти непрекъснат, че заглушаваше думите на Декър. Октоподът се мяташе нагоре-надолу във въздуха, не напускайки позицията си пред Опушения, който също започна да подскача — не толкова високо и енергично както Плопър, но достатъчно силно.

— Смятам — намеси се Шептящия, — че може би е време да си тръгваме.

— Трябва да се сдобием с някакво доказателство — възрази Тенисън. — Не можем да се върнем с празни ръце…

— От тези маниаци не можем да вземем никакво доказателство. Всеки миг ще експлодират пред очите ни.

— Опушен! — изкрещя Декър, опитвайки се да надвика околния шум. — Опушен, ти не си на себе си. Ти…

— Анатема! — завика в транс Опушения. — Анатема! Анатема…

— Потегляме! — предупреди ги Шептящия.

Тенисън се опита да протестира, ала не му остана време за това. Но преди картината да изчезне от очите му, той зърна Плопър, който експлодира до сами лицето му. Истинска унищожителна експлозия, ала не от огън, а от смразяващ хлад.

Слухът, че става нещо, бързо се разпространи из Ватикана. Нещо или се случваше, или предстоеше да се случи. Кардинал Теодосий и един от Старите бяха излезли на площадката пред стълбището на базиликата и очакваха нещо, със сигурност да се случи. Ами чухте ли най-новото — Джил и Тенисън са в Рая и всеки момент ще се върнат оттам? Също както Мери отиде до Рая и се върна у дома. Сигурно носят добри новини. За съществуването на Рая. Ще потвърдят, че Мери е била права.

Поне някои от тях приказваха това. Други поддържаха различна теза. Не сте прави, възразяваха те на онези, които вярваха. Ако приемате, че Рая е място, където можете да отидете по собствено желание, когато си поискате, и да останете известно време там, вие влизате в разрез с догмите на Ватикана. Рая е тайнство. Той не е в този свят, а в някой от другите светове, в друго измерение. Имаше и трети, които отхвърляха твърденията на първата група. Те поддържаха тезата, че Джил и Тенисън са хора на Теодосий и някои други кардинали, които не вярваха, че Рая може да бъде открит. Може би просто не искаха да повярват — защото ако се потвърди, че намереното от Мери място е Рая, те трябваше да се откажат от търсенето на нови знания, тъй като Рая като обетована земя щеше да елиминира нуждата от знания. Ако наистина бяха намерили Рая, тогава знания нямаше да бъдат необходими, вярата щеше да бъде достатъчна.

Градинарят Джон слезе по стълбите на базиликата и се изправи срещу Теодосий.

— Разбрах, Ваше Преосвещенство — заговори той, — че сте посетили Негово Светейшество папата.

— Да, посетих го — отвърна Теодосий. — Нима нямам право да го сторя?

— И по време на аудиенцията си с него сте ме обвинили в предателство спрямо Ватикана?

— Обвиних ви — уточни Теодосий, — че се намесвате в неща, които не са от вашите компетенции.

— Запазването на вярата е от компетенцията на всеки — заяви градинарят.

— Но убийството на уважавано човешко същество и кражбата на кубовете, доставени от Изследователите, не е — отговори направо кардиналът.

— Значи ме обвинявате в престъпление?

— Отричате ли, че вие сте вдъхновителят и водачът на движението на теолозите? Отричате ли, че вие подехте нечистата кампания за канонизирането на Мери?

— Това не беше нечиста кампания, а достоен начин Ватикана отново да бъде върнат към курса, който трябваше да следва през всичките тези години. Църквата имаше нужда от светец и аз го осигурих.

— За мен това си бе чиста афера — заяви Теодосий. — Вонята, която бълваха ноздрите на Църквата, беше непоносима. Използвахте разказа на една заблудена жена и ето в какво положение се озовахме днес.

— Бих използвал всичко — каза Джон, — абсолютно всичко, за да накарам Ватикана да се осъзнае!