Клиффорд Саймак - Проектът

Теодосий замислено бе навел глава в молитвена поза. Изведнъж долови необичаен шум. Рязко вдигна глава и видя онова, което виждаха и всички останали.

Джил и Тенисън стояха на високата мраморна площадка, на не повече от сто и двадесетина метра разстояние. За миг той съзря над тях облаче блестящ диамантен прах. Запита се дали този блясък не беше Шептящия.

Понечи да стане от стола, ала отново приседна. Краката му бяха омекнали, чувстваше, че нещо е не както трябва, че се е случило нещо лошо. Защото пред Джил и Тенисън подскачаше странно чудовище. То приличаше на октопод, застанал на главата си, и когато подскачаше, странната твар издаваше свистящ пльокащ звук.

Застанал на мраморната площадка, Тенисън заговори на Шептящия:

— Какво, по дяволите, става? Взел си и Плопър!

— Просто някак успях да го сграбча в последната секунда — обясни Шептящия. — Когато той избухна пред лицата ни, аз успях да проникна в ума му — нещо, което не ми се бе удавало, макар че опитвах да го сторя и по-рано. Не мисля, че въобще смятах да го вземам, но той просто дойде.

— В последния миг го видях целия в пламъци — намеси се Джил.

— Ами, изглежда, че се е оправил — отвърна Шептящия.

— Знаеш ли какво представлява той? — попита Тенисън.

— Не съм напълно сигурен. Всичко ми се струва малко усложнено. Опушения смята, че той е бог, когото той може да използва. Да го почита и да го използва, като му заплаща за услугите с почитта си. В края на краищата и вие хората правите същото, само че начинът е малко по-различен. Може би не така циничен като този на Опушения.

— Искам да кажа той… той бог ли е?

— Кой знае? Опушения смята, че е така. Той мислеше, че се е добрал до нещо, с каквото не разполага никой друг Балонообразен. Смяташе да го използва, за да постигне своите цели. Избираш си подходящ бог, разбирате ли, и можеш да правиш всичко. Доколкото успях да разбера, самият Плопър смята, че е бог. Така стават двама, убедени в едно и също нещо, така че какво ни остава на нас? Колко хора трябва да повярват, че едно същество е бог, преди то наистина да се превърне в божество?

Пльок, пльок, пльок, продължаваше Плопър.

Теодосий беше станал от стола и идваше към тях да ги посрещне. Стария се придвижваше бавно с въртеливи движения редом с него. Зад тях се тълпяха хора и роботи. Те задръстваха стълбището на базиликата, бяха се покатерили по близките покриви и обсадили плътно мраморната площадка. Върху фасадата на базиликата, очертаното с едри щрихи лице на Негово Светейшество се взираше към пътешествениците.

Теодосий протегна ръка към тях — първо към Джил, след това към Тенисън.

— Добре дошли у дома — поздрави ги той. — Приемете сърдечната ни благодарност за пътуването, което предприехте в наше име.

Плопър започна диво да се мята, сякаш описваше сложните фигури на старинен испански танц около Стария и Теодосий.

— Ти — обърна се Теодосий към Тенисън, — си се срещал със Стария, ала се съмнявам дали Джил се е запознавала с него.

— Радвам се да се запозная с вас, сър — кимна Джил.

Стария започна да хъхри и бръмчи, накрая проговори:

— Чест и удоволствие е за мен да ви познавам. Приветствам ви с добре дошли в Края на Нищото.

Тълпата полека започна да приижда, заграждайки четиримата в полукръг — петимата, ако броим и Плопър.

— Извинете ме за любопитството — подхвана Теодосий, — но какъв е този подскачащ ужас, който сте взели със себе си? Толкова ли е важен?

— Ваше Преосвещенство — отговори Тенисън, — много се съмнявам в това.

— Тогава защо сте го взели със себе си?

— Може да се каже, че се натъкнахме на него по време на задръстване по пътя.

— До нас достигна информация, че сте стигнали до Рая, открит от Мери.

— Да, достигнахме — отвърна Тенисън, — но това място не е Рая. То представлява Изследователски център, подобен на Ватикана. Ала нямахме възможност да го проучим. Изглежда, че попаднахме във водовъртежа на местните политически страсти.

Един робот си проправи път сред тълпата и застана редом с Теодосий. Тенисън позна Джон, градинарят.

— Доктор Тенисън — попита Джон, — какво доказателство можете да ни предоставите, че това наистина не е било Рая?

— Никакво — заяви Тенисън, без да му мигне окото. — Не разполагаме с документално доказателство. Не можеш ли да приемеш честната ни дума? Мислех си, че думата на човешко същество ви е достатъчна.

— В подобна ситуация — възрази Джон, — честната дума, неподкрепена от доказателства, не е достатъчна. Дори и тази на човешко същество. Струва ми се, че вие, хората…