Клиффорд Саймак - Проектът

— Да, помня — отвърна Тенисън. — Не влязохте, защото идвахте от името на Негово Светейшество — тогава той ни бе призовал.

— Така е. Оттогава с нетърпение очаквах всяка покана.

— Не е необходимо да очаквате покана — намеси се Джил. — Отбивайте се, когато пожелаете. Винаги сте добре дошъл.

— Изглежда, че всичко завърши добре — отбеляза Екюър. — Струва ми се, че можем да продължим оттам, откъдето бяхме прекъснали работата си. Изследователите могат да бъдат спокойни и да започнат отново да предприемат пътешествията си.

— Негово Светейшество каза, че ще обяви резултатите по-късно — продължи Джил. — Мислите ли, че има някаква вероятност…

— Не, никаква — прекъсна я Теодосий. — След като изслуша онова, което разказа Декър II, особено когато спомена, че Центърът е засякъл двете посещения на Мери, смятам, че работата ни няма да бъде поставена под въпрос. Всъщност, Негово Светейшество би приел и по-малко красноречиво доказателство от онова, с което разполагаме. Никой от нас не можеше да предположи, че е бил разстроен до такава степен от историята с Рая и канонизирането на някой Изследовател за светец. Трябва да помните, че той все пак е компютър, макар и много съвършен компютър. Никой от нас не би трябвало да изпитва съмнения каква е неговата нагласа.

— И все пак, ако липсваше доказателство — намеси се Екюър, — той щеше да вземе решение, насочено срещу нас.

— Той щеше да направи всичко, за да пази целостта на Ватикана. Смятам, че така би постъпил всеки един от нас.

— Има още едно нещо, което ме тревожи — продължи Екюър. — Така наречените Балонообразни са изследвали тази планета преди няколко века.

— Не е необходимо да се тревожиш за това — успокои го Тенисън. — Декър ме увери, че данните си стоят в някой файл. В Центъра непрекъснато се трупат нови данни. Вероятността някой да се захване да рови из стари неща е малка. Те едва ли знаят, че разполагат със запис на изследвания за нашата планета.

— Но копията ви са там — Джил II и Джейсън II. Те биха могли да кажат, че във файловете им се намира подобен запис. Биха могли да им съобщят и къде се намираме ние.

— Това наистина е опасно — въздъхна Теодосий. — Истинско чудо е, че никой не ни надушил по-рано. Но положението е такова и ние трябва да го приемем. Риск винаги съществува. Но ние не сме напълно беззащитни. Дискретни сме, не парадираме с възможностите си, но видяхте какво направи Негово Светейшество, за да обезвреди Плопър. Оръжие с овлажняващ ефект. С твърде хуманно действие, наистина. То просто обездвижва всичко по пътя си. Разполагаме и с други…

— Нямах представа за това — рече Екюър.

— Малцина го знаят — продължи Теодосий. — Бихме ги използвали само в случай на извънредно положение. От онова, което Декър разказва, става ясно, че Балонообразните са зла раса. Всеки един от тях е остров, съществуващ сам за себе си, очакващ възможност да се изкачи няколко стъпала нагоре в йерархията.

— Опушения е правил планове да завладее Галактиката, а следващата му цел е била Вселената — отбеляза Тенисън. Разбира се, той беше луд. Попаднал е на този малък, слаб бог и е възнамерявал да го използва като тайно оръжие.

— Само че то използва прекалено рано — рече Джил. — Джейсън, ти го провокира да прибегне към това. Имаше ли някаква представа какво наистина става?

— Не, просто се правех на многознайко. Бях решил да не му позволя да измъкне информация от нас. Предполагам, че съм прекалил.

— За нас се оказа добре дошло — каза Екюър.

— Малък бог, казвате — повтори Теодосий. — Няма малки богове. Съществува само един Бог, един Принцип, както и да го наричаме. Сигурен съм в това. Трябва да се пазим от подобни квалификации и заблуди, защото такива неща просто не съществуват.

— Онова, което подозирахме — подхвана Джил, — бе, че Опушения е открил — или поне е сметнал, че е открил — някакво божество. Ние не осъзнавахме, че това е оказало огромен ефект върху него. Той е приписвал на божеството много по-голяма сила, защото Центърът е бил убеден посредством Изследванията си, че не съществуват духовни ценности — че религията и вярата нямат никаква реална основа.

— Колко вярно наблюдение — каза Теодосий. — Колко вярно. Винаги ще има такива, които ще го поддържат. Те се изправят голи пред Вселената и се перчат с голотата си. Дори някога да намерим истинската вяра, която търсим — ако изобщо я намерим — пак ще има такива, които ще я отричат. Това ще бъдат онези, които не могат да съблюдават някаква дисциплина и не признават ограничения.