Клиффорд Саймак - Проектът

Хрумването е добро, реши той. Трябваше да го обмисли много, много внимателно.

Пльок, пльок, пльок, продължаваше Плопър.

Защо пък ще се колебая, питаше се Опушения. Та той вече влизаше в състава на квартет, макар че никой не го осъзнаваше — или поне Опушения се надяваше, че е така. Беше крил този факт твърде находчиво, поне досега. Твърдеше, че Плопър е просто временен домашен любимец, макар че ако наистина му се наложеше да избира, Опушения щеше да изостави другите двама, ако чрез това можеше да си запази Плопър. Беше постъпил много хитро, помисли си той — никой въобще не се съмняваше.

Защо, чудеше се той, цени Плопър толкова много? Плопър не притежаваше нито мъдростта на Копа сено, нито дързостта и въображението на Декър, ала той му вдъхваше морална сила и трайно спокойствие — качества, каквито, доколкото знаеше, никой от неговата раса не бе притежавал досега.

Копа сено все още спеше, Декър го нямаше, всичките конуси се бяха оттеглили, затова Опушения беше сам, тоест почти сам — единственото същество, което даваше признаци на живот беше пльокащият насам-натам Плопър. Глупавите кубове, които бяха пристигнали с човешките същества и с Прахообразния (Опушения не го беше видял, но Декър му каза, че го е забелязал), бяха излезли на паркинга, наредени в кръг, и крещяха един на друг с проблясващи, хвърчащи символи.

Разнообразието на Галактиката, мислеше си той, цялата безкрайна пъстрота на формите на живот, а също така и всички онези разнородни концепции, които те бяха развили. В някои от тях липсваше и зрънце здрав разум, други вдъхваха страхопочитание. И все пак, във всички тези концепции имаше определена логика, стига само да можеше да я открие. Всичко това — идеите и логиката, заложена в тях — можеше да бъде използвано по определен начин, стига да бъде разгадано действието му. Този Център беше мястото, където трябваше да разбулват загадките — такова беше предназначението му. Но след като веднъж получеха готовите отговори, следваше друга стъпка. Тя се състоеше в това, откритият логически модел да бъде използван по подходящ начин — може би щяха да го използват с егоистични подбуди, но използваният по егоистичен начин модел, рече си Опушения, е нещо по-добро от въобще неизползван модел. От всички тук, от всички останали в този Център, той беше единственият, който притежаваше достатъчно хитрост и находчивост да употреби по предназначение откритията. С помощта на Копа сено и Декър, плюс постоянната подкрепа на Плопър, който винаги бе успявал да го убеди, че поетият от него курс е правилен, Опушения беше в състояние да приложи на практика (понякога и с егоистична цел) всички онези концепции и знания, натрупани в продължение на хилядолетия. Останалите, обзети от високомерие и гордост, се самозалъгваха, че могат да постигнат тази цел, ала не, не можеха! Той беше единственият, който щеше да съумее да стори това. Той щеше извлече полза за себе си от информацията по всички линии. Щеше да оползотвори всички възможности, предоставени му от Центъра. Задържа тази мисъл задълго у себе си. О, какви невярващи, шокирани физиономии щяха да направят те! Представи си сплесканите им от изненада лица, когато накрая узнаеха за неговите действия.

Първо Галактиката, помисли си Опушения, а после цялата Вселена. Първо Галактиката, после цялата Вселена.

Онези, другите, самодоволно закотвени в ограничените си орбити, разчитащи на връзката с партньорите си в триадата, бяха загубили предварително облога, който той печелеше. Бяха загубили, заради проявяваната надменност, заради фаталното си самодоволство и защото не бяха успели да схванат простата истина — че може и да грешат.

В продължение на хилядолетия Центъра се бе натъквал на стотици, може би хиляди религиозни системи. Макар че беше трудно те да бъдат изучени, все пак бяха направени обстойни проучвания на всяка отделна система, а след това всички те бяха подложени на тестове. И нито една от тях не издържа изпитанието. Всички те — всяка отделна религия — бяха оценени като абсурдни. Заключението беше, че не само боговете са фалшиви богове, но беше направена и крачка напред в оценката на религиозната система по принцип няма никакви богове, нито силни, нито слаби, нито истински, нито фалшиви. Всяка вяра бе окачествена като самозаблуда, като охотно приемана лъжа, разпространявана от слаби личности, принудени да издигат укрития за себе срещу горчивите истини на съществуването, срещу необоримите факти, че във Вселената не съществува някой, който бди над тях и ги закриля.