Клиффорд Саймак - Проектът

— Сега, след като знаем къде е Рая, не бихме ли могли да изпратим още Изследователи? Те ще представят доказателства, отпечатани в кубове.

— Невъзможно е — отбеляза Тенисън. — Може би Балонообразните не са засекли Мери първия път. Тя е дошла, зърнала е Рая, била е силно впечатлена, очарована от видяното или от онова, което си е внушила, че е видяла — затова пожела да се върне тук втори път. Първия само е зърнала мястото. Втория път се е опитала да проникне в Рая — решена както нас сега — да донесе доказателство за съществуването му. Вторият път са я засекли и са я прогонили, внушавайки й неконтролируем ужас. Ала след като знаят за нашите Изследователи, не вярвам някой от тях да има подобна възможност.

— Само да можехме — възкликна Джил — да занесем със себе си куб!

— Не можем — възрази Тенисън. — Ние не сме Изследователи.

— Но те ни пуснаха да дойдем тук — настоя Джил. — Сигурно са ни позволили да проникнем в света им. Можеха да ни спрат или да ни прогонят, както постъпиха с Мери.

— Тук грешиш прекъсна я Шептящия. — Съществата-уравнения не действат на същия принцип, какъвто използват Изследователите. Те ни доведоха дотук, без никой да ни открие. Вече бяхме проникнали на това място, преди Центъра да узнае за нас. Направихме го веднъж, но не съм сигурен, че това ще ни се удаде втори път. Съществата тук, осъзнали несъвършенството на защитните си механизми, ще вземат мерки да го отстранят.

— Следователно — обобщи Тенисън, — не съществува никакъв начин да дойдем отново тук. Не можем да вземем със себе си нищо като доказателство. Можем само да им дадем честната си дума какво сме видели, но теолозите няма да я приемат. Каквото и да вземем, те ще твърдят, че сме се натъкнали на него по пътя.

— Искаш да кажеш — попита Джил, — че напразно предприехме това пътешествие?

Тенисън бе затруднен да й отговори. Нима малкото, което щяха да разкажат на Теодосий и неговите привърженици, щеше да разреши битката в тяхна полза? Щеше ли тяхната информация да накара теолозите да спрат поне временно натиска си, щеше ли да послужи като отсрочка за превземането на Ватикана и да сложи край на Информационната програма? За това съществува минимален шанс, рече си той, ала по всяка вероятност спечеленото време нямаше да е много — в най-добрия случай щяха само да успеят да си поемат дъх.

Защо, питаше се Тенисън, нито той, нито Джил, не успяха да предвидят тази ситуация? Говореха за нея, разбира се — обсъждаха възможността да се завърнат от Рая с някакво доказателство. Ала не бяха обмислили достатъчно добре точно какво доказателство им бе необходимо. Защо не бяха осъзнали невъзможността да се сдобият с неопровержими факти?

Само да имаха мъничко повече време, щяха да се справят. Ала им се струваше, че не разполагат с излишни минути. Тук назряваше конфликт — в какво точно се състоеше опасността, Тенисън не можеше да определи, но я долавяше с цялото си същество. И мнението на Шептящия беше същото.

Провал, помисли си Тенисън. Бяха осъществили мисията си и въпреки това бяха изправени пред провал.

Какво, по дяволите, можеше да стори той и Джил, какво можеха да направят те двамата? Знаеше, че не биха приели само едно — да избягат с подвити опашки. Е, поне засега.

— Ако можехме да съобщим на Теодосий — пророни Джил. — Да му кажем, че сме на това място, а то въобще не е Рая.

— Аз мога да му съобщя — заяви Шептящия.

— Но на кого би могъл да го съобщиш? В Края на Нищото няма нито едно същество, с което можеш да разговаряш. Нито Теодосий, нито Екюър…

— Но нали Старите са там — възрази Шептящия. — Аз мога да вляза в контакт с тях. Стария над хижата на Декър ще занесе съобщението на Теодосий.

— Но ние имаме нужда от теб тук.

— Няма да се бавя много.

— Не — каза Тенисън. — Не искаме да тръгваш, дори и ако отсъствието ти е съвсем кратко. Може да имаме огромна нужда от теб.

— Тогава ще изпратя някой друг Прахообразен. Някой от събратята ми ще занесе съобщението вместо мен. Нали ви казах, че тук има и други Прахообразни.

— Да, каза ни — кимна Джил.

— Тогава не се тревожете — успокои я Шептящия. — Ще помоля някой от тях.

Един монах съобщи, че Стария пристига на площадката, застлана с мрамор, и кардинал Теодосий излезе да го посрещне.

Стария спокойно се приближаваше с въртеливо движение. Спря пред стълбището, остана неподвижен за миг и се спусна на паважа. Около него започнаха да трептят вибриращи, барабанящи звуци и накрая той успя да ги транслира в думи.