Клиффорд Саймак - Проектът

— Случайно да знаеш — попита Тенисън, — дали наистина сме проникнали в този Център, без да ни усетят?

— Сигурен съм, че стана тъкмо така — отговори Шептящия.

— Но въпреки това са узнали, след като се озовахме тук — каза Джил. — Сигурно има най-различни датчици, настроени да улавят всевъзможни прояви на живот. Във всеки случай първият червей е докладвал за нас.

— Това ме тревожи най-много — заяви Тенисън. — Без съмнение са ни заснели — независимо от това какви са снимките, които са ни направили. Сигурно разполагат с информация за всички нас, може би и за Шептящия. Досега може би са моделирали още една Джил и още един Тенисън, други същества-уравнения, създадени от извлечените за нас данни.

— Възможно ли е да ни подслушват? — попита Джил.

— Мисля, че не — отвърна Шептящия. — Но тук има и други Прахообразни. Те знаят как действат Прахообразните.

— Сега тук има само няколко от тях — рече Шептящия. — Понякога не се задържа нито един. Моите събратя не са част от Центъра. Те идват и си отиват. Държат Центъра в шах, използвайки случаите да научат какво е открито тук, ако въобще в този Център има нещо, което могат да използват. Много се съмнявам, че ще успеят да създадат един от нас, Прахообразните. В крайна сметна ние сме трудно уловима, безредна маса молекули и атоми.

— Искаш да кажеш, че Прахообразните използват това място?

— Ами да, би могло да се каже, че го използват. Не са установили никакво сътрудничество с Центъра. Моите събратя са разпръснати надалеч.

— Доверих се прекалено много на този Декър и с това трябва да започнем — подчерта Тенисън. — Така се зарадвах, че го виждам. Беше като среща със стар приятел на място, където не го очакваш. Бях заслепен от спомените си за онзи, другия Декър. Може би съм бил прекалено открит. Сигурно съм казал твърде много. Беше късно да променя нещата, когато почувствах, че е различен човек. Нравът му беше друг. Беше твърде спокоен, плавен някак. Декър никога не е бил такъв. Декър II излъга няколко пъти — сигурен съм, че го стори. Излъга, че никога не е чувал за Мери, преди да му кажем ние. Излъга, че информацията за него стояла неизползвана сто години, преди да бъде създаден повторно. Убеден съм, че Балонообразните незабавно биха обработили данните за него. Няма как да не искат да узнаят какво връхлита срещу тях, носейки се с бясна скорост в пространството.

— Можеш да си обясниш промените в него — подхвана Джил. — Бил е подложен поне век, а най-вероятно е два века, на влиянието на това място. Започнал е да идентифицира себе си с него. Приел е гледната му точка, попил е неговата философия — ако този Център има такава, а аз приемам, че случаят е точно такъв. Сметнал е, че тя е добра, извоювал е място за себе си. Част е от „триада“ ли беше, заедно с онзи Балонообразен, когото нарича Опушения. Той и Копа сено. Декър II не е същият човек, какъвто е бил. Променил се е. Вероятно го е сторил, за да оцелее. Не бива да го обвиняваме. Правел е онова, което се е налагало да прави. А това въобще не е в стила на стария Декър — не и човека, който ми описваше ти, Джейсън. Твоят Декър никога не е бил конформист, никога не се е опитвал да се съобразява с някого. Просто не го е било грижа. Живеел е собствения си живот по начин, който сам си е избирал, и не се е бъркал в работата на другите хора.

— Ти каза триада — намеси се Шептящия. — Това означава три същества, нали?

— Точно така. Три.

— Но те са повече от трима — възрази Шептящия, — четирима са.

— Четирима ли?

— Не забравяй онзи Плопър.

— Плопър ли? Имаш предвид онова същество, което непрекъснато се пльоква наоколо?

— Да, тъкмо него. Той е част от Копа сено, Декър и Балонообразния.

— По дяволите! — възкликна Тенисън. — Как узна това?

— Зная. Ала не ми е ясно как. Балонообразния и Плопър са свързани много тясно.

— Хайде да се опитаме да обобщим — предложи Тенисън. — Ние сме тук. Намерихме това място и то не е Рая. Би трябвало да се върнем във Ватикана и да обявим онова, което знаем. Но как бихме могли да докажем, че не е Рая? Не можем просто да кажем, че не е. Никой не би ни повярвал. А нямаме много време да търсим доказателства.

— Би трябвало да си тръгнем сега — настоя Джил. — Шептящи, можеш ли да ни заведеш у дома?

— Мога.

— Ами съществата-уравнения?

— Не е необходимо да се тревожите за тях. Те могат да се върнат само ако пожелаят да го сторят.

— Мислиш, че може би няма да искат да си тръгнат? О, да, разбирам какво имаш предвид. Били са изоставени в старчески дом и сега са се отървали от него…