Клиффорд Саймак - Проектът

— А как стои въпросът със сигурността? — попита Тенисън. — Струва ми се, че място като това, е истинско безстопанствено съкровище. Ако някои раси научат какво правите тук, биха могли да помислят за добре планиран набег с цел грабеж. Ватикана си е осигурил известна сигурност, с това, че се намира на по-затънтено място и не дава гласност за дейността си. Тук вие сте открити за всички.

— Моят екипаж, по-скоро екипажът на истинския Декър — обясни Декър, беше покосен чрез някакво психологическо оръжие. Беше ни внушено някакво чувство на ужас и честна дума, не зная как го направиха, но ужасът бе предизвикан от някакъв гръмотевичен глас, който ни говореше — никой не разбираше думите, но ги чувстваше — да се махаме оттук. Екипажът беше обзет от такава паника, аз също, че никой не направи опит да смени посоката на кораба. Те просто бягаха, обхванати от ужас, търсейки спасение с бягство. Корабът се разби на петдесетина километра зад това място тук. Дори вашата Изследователка Мери е била доста уплашена. Не знаех за това, докато не ми казахте, но сега е очевидно, че са я прогонили чрез сплашване. Макар че физически не е присъствала тук, е била открита. Предполагам, че в нашите файлове има данни за нея. Сигурно още нищо не е предприето по нейния случай. Вероятно не им е изглеждал толкова важен.

— Той ни доведе тук — каза Джил.

— Каква част от него ще разкажете на Балонообразните?

— Казахме всичко на теб.

— Да, разбира се. И аз ще го разкажа на Опушения. Искате ли да не споменавам за нещо от онова, което споделихте с мен?

— Такова нещо няма — заяви Декър. — Ние сме отворена книга.

— Съветвам ви — рече Декър, — да кажете абсолютно всичко. Балонообразните ще бъдат достатъчно заинтригувани и ще започнат разследване. Съмнявам се, че въобще трябва да се боите от тях за нещо. Те наистина са много свестни същества, дори според човешките стандарти. Възможно най-извънземни, разбира се, понякога трудно можеш да ги разбереш, но определено не са човекоядци. За пръв път през цялата им история някой се е промъкнал при тях. Това със сигурност ще привлече вниманието ми. Онези ваши същества-уравнения сигурно са много ловки.

— Те са много добри във всичко, което вършат — рече Джил.

— От интереса, който Опушения прояви към тях, стигам до заключението, че са непознати за Балонообразните. Имате ли някаква представа за координатите им в Галактиката?

— Ни най-малка — отговори Тенисън.

— Искаш да кажеш, че контактувате с тях, без да знаете какви са координатите на планетата им?

— Точно така.

— Но как е възможно?

— Слушай, Декър, разказахме ти почти всичко. Дай ни право да запазим нещо в тайна.

— Да, мисля, че така е справедливо. Но ми се стори, че видях един Прахообразен с вас. Вярно ли е това.

— Прахообразен ли?

— Да. Бляскаво кълбо с неясни очертания.

— Един Прахообразен дойде с нас — потвърди Джил. — Изглежда, че е изчезнал някъде.

— Възможно ли е той да е свързан с всичко това?

— Декър, казах една тайна, нали? — попита го Тенисън.

— Да, извинявай.

— Ами какво става със съществата-уравнения? — поинтересува се Джил. — Знаеш ли къде са те?

— Скупчили са се на паркинга на Опушения — отговори Декър. — Наредили са се близо един до друг, а уравненията и диаграмите им просветват така бързо, че едва успяваш да ги видиш. Но сега трябва да ви кажа „Лека нощ“. Трябва да си отдъхнете. А пък аз утре съм на работа.

— Значи работиш някъде?

— Да. Почти всички тук се трудят. Позволено ни е да изберем онова, което искаме да правим — тоест онова, за което разполагаме с нужната квалификация. Много странно, но аз открих, че имам талант за извънземните езици. Вече мога да се справям с доста от тях. Но основното ми занимание е да изпълнявам задълженията, присъщи на уредник на музей. Полагам неимоверни усилия да класифицирам целия боклук от далечните светове, който е достигнал по някакъв начин при нас.

— Знаеш, разбира се — напомни му Джил, — че не възнамеряваме да останем дълго тук?

— Протоколът, ако не друго — отговори Декър, — изисква да разговаряте с Опушения, а може би и с още няколко Балонообразни. Ще го изтълкуват зле, ако не го сторите. Струва ми се, че проявяват много жив интерес. Ще бъда с вас и ще ви служа като преводач.

Октоподът Плопър продължаваше да подскача напред-назад, издавайки своя пльокащ звук — пльок, пльок, пльок.

— Не може ли да отдъхне мъничко? — попита Копата сено.

Пльок, пльок, пльок, отвърна октоподът.