Клиффорд Саймак - Проектът

— Да — отговори Джил.

— Онова, което ме обърква най-много — заяви Негово Светейшество, — е този проблем с вярата. В Галактиката и без съмнение в цялата Вселена многото видове същества са създали множество видове вяра, основани на най-разнообразни доктрини и божества. Може би ви се струва странно един папа да говори по този начин?

— Слушаме ви с най-голямо внимание — изрече Тенисън.

— Вярно е, както казах, че във Вселената има множество различни видове вяра. Ала що се отнася до тяхното разнообразие, никоя друга планета не надминава Земята по отношение на многобройността им. Колко отделни религии има на Земята, как смятате?

— Никога не съм си поставяла за цел да ги изброявам — отвърна Джил. — Дори и да бях опитала, сигурно щях да пропусна някои, ограничени в определени региони. Религиите са твърде много.

— И нито една от тях не признава, останалите. Всяка е готова да отстоява до смърт убедеността си, че е единствената права вяра. Имало е известен период в земната история, продължил всъщност цели векове, когато хора, изповядващи различни религии са се избивали взаимно, за да докажат, че тяхната вяра е най-добрата. Вяра, белязана с кръвопролития, изглежда ли ви това справедливо? Към какво бихте отнесли подобно явление?

— Към лудостта на човечеството — заяви Тенисън. — В много отношения ние сме безумни и порочни същества.

— И все пак същества, силно обичани от роботите. Хората са създали моя народ. Роботите са рожба на вашия ум и умения. Поради тази причина — дори да не съществува никоя друга — смятаме, че у хората е заложено добро. Притежавате силно развито чувство за благородство и любов.

— Ваше Светейшество, нашите философи векове наред са си задавали тези въпроси — отбеляза Тенисън. — Те не са нещо ново за нас.

— Тогава, какво ще кажете за вярата? Знаете проблема, пред който е изправен Ватикана. Роботите са произлезли от вас, хората, аз съм произлязъл от роботите, и като такъв ви питам. Не обещавам, че ще приема съвета ви. Трябва да взема предвид множество фактори, но на мен ми е нужно да зная какво мислите вие. Затова ви повиках тук сами, без вашия приятел, кардинала. Хайде, изплюйте камъчето. Кажете ми какво мислите. Питам ви като двама скъпи приятели.

— Тук не дойдохме като приятели — напомни Тенисън. — Джил пристигна като журналистка, която желаеше да разкаже какво става тук на цялата Галактика и вие бяхте крайно разгневени от това. Аз дойдох, като човек, бягащ от правосъдието, и макар че ми бе предоставено убежище, тук ме приеха, единствено защото бях лекар. Вие имахте нужда от такъв човек, защото вашият лекар беше убит.

— Но оттогава вие и двамата доказахте, че сте наши приятели — възрази папата. — Свързахте съдбата си с Ватикана. Имаше време, когато приемахте с възмущение заплахата, че няма да ви позволим да си отидете. Сега сигурно ще ни бъде трудно да ви принудим да сторите това. Какво намерихте у Ватикана, което промени намеренията ви?

— Не съм сигурен, че мога да ви обясня — каза Тенисън.

И все пак, помисли си той, може би беше в състояние да го стори. Как можеше да изброи всичко?

— Тук е толкова тихо — намеси се Джил. — Спокойният начин на живот, мълчаливото отдаване на работата, макар да долавям, че нещата се променят, и то, в недобра насока. Малката градина пред клиниката, житните ниви, планините…

— Аз бях останал с впечатлението — прекъсна я Тенисън, — че планините не те интересуват.

— Сега е различно. Видях ги преди няколко дни. Видях ги точно както ти ги виждаш, Джейсън.

— През Средновековието на Земята — обърна се Джейсън към папата, — имало много манастири. Хората се оттегляли там и изживявали целия си живот, съобразно каноните на християнската вяра. Ако ги бяхте запитали, щяха да ви отговорят, че са го сторили заради любовта към Христос, че това е начинът, избран от тях да му служат. Склонен съм да мисля, че дълбоко в сърцата си са избрали манастирите като убежище в онези жестоки времена. В тях намирали мир и покой. Което не ги е правело по-малко предани, ала без да го осъзнават, предаността им била свързана по-малко с онова, което определяли като истинска причина за своя избор. Смятам, че ние намерихме при вас именно това — убежище сред бурите на Галактика, хвърлена във вихъра на вечни борби.

— Тъкмо такова място — заяви папата — бихме желали да останем. Тихо и спокойно, където може да се работи. Ала се сблъскваме с въпроса, накъде трябва да бъдат насочени усилията ни? Ако ме питате дали трябва да следвате вярата, или знанието, аз бих казал знанието, защото ми се струва, че вярата произтича от знанието, а не знанието от вярата. Но това е лично мнение. Попитайте десетки или стотици други човешки същества — без да включвате запознатите с работата ни хора в Края на Нищото, и ще получите съвсем различни отговори. Някои ще отговорят като мен, други ще изберат вярата. Може би истината е, че не може да съществува един-единствен правилен отговор, както не би могла да съществува и една-единствена истинска вяра.