Клиффорд Саймак - Проектът

— За какво беше всичко това? — попита Джил.

— Ватикана се разцепва — отвърна Тенисън. — И папата го знае.

— Ние въобще не му помогнахме. Той е разочарован от нас. Роботите все още поддържат инфантилната си представа, че хората са истински магьосници — трябва само да протегнат ръка и да измъкнат готовия отговор и когато роботите закъсат, да ги измъкнат от бедата. Позната история за бащата — татко може всичко, той ще оправи работата… С папата е същото. Той може би е знаел, че не сме в състояние да направим нищо за него, но все още е продължавал да поддържа у себе си мита за бащата. И сега се е разочаровал от нас.

Тенисън стана, сложи няколко цепеници в огъня и отново седна до Джил.

— Точно Информационната програма предпазва Ватикана от разцепление — отбеляза той. — Спомням си, че Екюър каза нещо подобно, когато пристигнахме тук. Думите му бяха, че Ватикана е само претекст за продължаването на Програмата. Сметнах, че просто се опитва да ме впечатли със собствената си значимост. Но в това има голяма доза истина. Осъзнавам го едва сега. С Информационната програма Ватикана представлява динамично развиваща се цялост, без нея ще се превърне в неясно риене в нещо, което никой не разбира. Ще започнат безкрайни празни спорове и отвлечено философстване. Ще възникнат ереси, които ще се вкопчат в непримирима схватка с църковните власти. Без Изследователите Ватикана — в настоящото си състояние като институция — не би просъществувал още едно хилядолетие. Дори и да оцелее, съществуването му би било безсмислено.

— Но Негово Светейшество ни каза — възрази Джил, — че разполага с огромен запас от знания, осигурени от Изследователите. Останах с впечатлението, че дори не е започвал да го систематизира. Не може ли да продължи да работи с онова, което има на разположение? Ако иска да се заеме с това, а според мен наистина го желае, с всичкия запас от знания…

— Не разбираш ли? — прекъсна я Тенисън. — В този случай той ще се озове на улица без изход. Много от информацията, с която разполага, никога няма да влезе в употреба. Може да продължи да я пресява до безкрай и пак по-голямата част от нея ще остане неупотребена. За да продължи успешно работата си, за да се движи напред, онзи запас от знания, за който говори, трябва да нараства. Както трупаме дърва за огрев. Това може да се окаже невъзможно, защото ако теолозите победят, след няколко години вече няма да има Изследователи. Онези, които са живи днес, ще измрат и няма да бъдат привлечени нови, които да заемат местата им. Клонингите няма да бъдат обучени и Информационната програма ще бъде прекратена. Такъв ще бъде краят й.

— А след като веднъж бъде прекратена, на всичко ще бъде сложено край.

— Точно така — кимна Тенисън. — Джил, ние седим тук, изправени пред предстоящата гибел на един от най-амбициозните изследователски проекти, които Галактиката е познавала. Бог знае какво количество информация ще бъде загубено. Никой не би могъл да прецени какви последици ще има подобен провал за роботите и за хората. Включвам и човешките същества, защото онова, което принадлежи на роботите, принадлежи и на хората. Можем да мислим за тях като за две различни раси, но те не са. Роботите са наследили толкова от хората, те са част от нас. Те принадлежат на нас и ние на тях.

— Джейсън, трябва да направим нещо. Ти и аз. Единствено ние двамата.

— И Екюър.

— Да, и Екюър, но мисленето му е повлияно в значителна степен от Ватикана.

— Предполагам, че си права. Той е засегнат по-малко от другите хора в Края на Нищото, но все пак е засегнат. Все пак е служител на Ватикана.

— Джейсън, трябва да действаме, но как?

— Не зная, скъпа. В момента нямам ни най-малка представа. Ако можехме да достигнем до Рая…

— И да донесем някакво доказателство оттам. Трябва да донесем доказателство.

— Да, без него никой няма да ни повярва. Но сега не трябва да се тревожим за това. И без друго не можем да отидем там.

— Хрумна ми нещо!

— Да, какво?

— Ами ако наистина това място се окаже Рая? Ако Мери наистина е била права?

— Рая не е място. Рая е състояние на ума.

— Не, Джейсън, остави това сега. Просто повтаряш една фраза, а тя не е нищо повече от дръзко съждение. Разказах ти за съществата от света на уравненията. Споменах, че може би е възможно те да оперират с променлив логически модел. Ами ако цялата Вселена работи с такъв променлив логически модел? Нима това не би направило нашите човешки предубеждения невалидни? Възможно ли е да грешим до такава степен?