Клиффорд Саймак - Проектът

Навсякъде по празните страни на кубовете, образуващи кръга се появи същото уравнение. Шептящия почувства удивлението и задоволството им, че най-сетне бе дошъл някой, способен да разговаря с тях. Може би никога не бяха очаквали подобно нещо — в този малък пространствено-времеви отрязък, който бяха отделили за себе си, те сами се бяха обрекли на самота и изглежда бяха доволни от това. Бяха се откъснали и изолирали от всички останали форми на живот, от другите светове. Не очакваха посетители, нито контакт с други същества — общност, която си бе внушила, че е независима, самозадоволяваща се, и бе полагала неимоверни усилия да остане такава.

Уравнението на Шептящия изчезна и на негово място веднага започна да изниква ново — този път не толкова колебливо.

Розово-червеното създание-уравнение му отговаряше.

Шептящия се подготви за дълъг разговор с новите си приятели.

Малката стая беше празна — само четири стени, издълбани в скалата, с металната плоча, вградена в стената и обърната към столовете, на които седяха те. След като папата се появи, известно време нищо не се случи, докато Негово Светейшество не изрече:

— Радвам се, че можахте да дойдете да ме видите.

— Радостта да бъдем тук е изцяло наша, Ваше Светейшество — отвърна Джил.

— Имам много съветници — продължи папата. — Понякога те ми дават противоречиви съвети, затова често се чувствам доста объркан чие мнение да уважа. Сега, ако сте съгласни, бих желал да се възползвам от съвет с по-различен характер. Като цяло, съветниците ми представят преимуществата на типично за роботите мислене. С течение на времето е имало много човешки същества, ала малцина от тях са желаели да изразяват открито съкровените си мисли. Сега, разбира се, работя с Екюър, и макар че е по-полезен от мнозина други, той проявява склонност да преценява всичко въз основа на една-единствена гледна точка. Така е погълнат от своята Информационна програма, че…

— Той е човек, отдаден на работата си — отбеляза Тенисън.

— Да, това е плюс, разбира се. Мога ли да ви попитам нещо? Като човешки същества чувствате ли се оскърбени от това, че наричаме това място Ватикана?

— Съвсем не — отговори Джил.

— А християни ли сте?

— Това е въпрос, който сме обсъждали помежду си — каза Джил. — Не сме сигурни какви точно сме. И двамата имаме предци християни. Това не означава нищо повече от твърдението, че културата ни не е юдейска, мюсюлманска или свързана с някоя от многото други религии, развити от човечеството.

— Ние не представляваме истинският Ватикан — каза папата. — Не сме дори някаква негова разновидност. Наричаме себе си Ватикан-17, макар че много рядко използваме цифрата. Предполагам, че по времето, когато се полагали основите на тази институция, са съществували шестнадесет други Ватикана, пръснати сред множеството звездни системи, заселени от човечеството — макар че не мога да бъда съвсем сигурен дали наистина е било така. Също така предполагам, че Ватикана на Старата земя все още държи първенство, — ако въобще това е правилният начин на изразяване, — а всички останали са само негови разклонения. Те, без съмнение, са имали право да използват неговото име. Ние дори не попитахме. Ако ни предстоеше да се установим тук днес, съмнявам се дали бихме използвали същото име. Ако бях създаден в наши дни, убеден съм, че нямаше да се наричам „Папа“. Когато този Ватикан и аз сме били създадени, роботите току-що са пристигнали от Земята, били са все още изпълнени с благоговение и удивление пред великите земни религии, и особено от великолепието и традициите на католическата вяра. Така това място станало Ватикана, а аз — папа. Бихте чули множество възражения за онова, което казах, от редица местни функционери на Ватикана. Мнозина все още разглеждат институцията като светиня и наричат делото й свято. Тези термини са използвани заради преклонението и може би дори любов към християнството на Старата земя. Въпреки чувствата, които изпитвали, на нашите основатели им била отказана привилегията да изповядат религия, но те съхранили обичта си към древната вяра.

— Разбираме всичко това — намеси се Тенисън. — Осъзнаваме, причината, поради която роботите използват тази терминология и сме съгласни с тях.

— Като папа — продължи Негово Светейшество, — от мен се очаква да бъда непогрешим. Трябва да зная всички отговори. Общността тук разчита на мен да я ръководя. Като компютър със сложно устройство, аз съм в състояние да търся и предоставям отговори в далечна перспектива в бъдещето, ала когато се касае за някой въпрос от настоящето, често се колебая, чувствам се несигурен. Ако ме попитате за отговор, който ще бъде валиден след десет хиляди години, мога да го дам със значителна точност. Задайте ми въпрос за утре и аз ще изпитам същата несигурност, както всеки друг. Разбирате ли в, какво се състои затруднението ми?