Клиффорд Саймак - Проектът

— Шептящия вероятно е разбирал част от него — предположи Тенисън. — Шептящия е водил разговора. Той е бил нещо като преводач и на двата езика.

— Според мен той не се справи добре като преводач — рече Джил. — Макар и да мисля, че се опита да го стори. Той работеше и с двата езика. Приближихме си — искам да кажа пристъпихме по-близо до съществото-уравнение и наблюдавахме какво става с него. От време на време показвах с пръст някое уравнение и диаграма, сякаш задавах въпроси за тях, макар че не аз самата формулирах тези въпроси. Правеше го Шептящия и когато това се случеше, съществото-уравнение повтаряше всичко отново и отново, с огромно търпение, опитвайки се да ме накара да разбера. Понякога му се налагаше да повтаря няколко пъти, докато Шептящия разбере.

— Но ти нищо ли не разбра?

— Джейсън, струва ми се, че разбрах — част от всичкото. И естествено, не напълно, а отделни фрагменти и детайли. Част от тях, чието значение бях доловила само откъслечно, веднага забравих. Не мисля, че те представляваха информация, която човешкият ум е в състояние да асимилира от първия път. Част от видяното беше нелепо, възмутително нелепо от гледна точка на човешките стандарти. Струваше ми се, че в него няма никаква логика. Знаеш ли какво си мисля, Джейсън?

— Не. Какво си мислиш?

— Мисля, че светът на уравненията оперира с променлив логически модел. Дадено съждение може да бъде логично в определен контекст, ала не и в друг. Това беше влудяващо. Тъкмо успявах да схвана някоя подробност, когато се появяваше друга и превръщаше частта, която бях разбрала, в необясним парадокс. Не зная. Наистина не зная. Сигурна съм, че разбрах посоката на разсъждения на част от всичко, което видях, но сега я изгубих. Шептящия каза, че иска да отида с него, защото моята гледна точка може да бъде различна от твоята, и предполагам, че сигурно се е оказало така. Нищо подобно не се случи с теб, когато беше там, нали?

— Не. Аз просто бях объркан.

— Разликата — продължи Джил, — не се дължи на това, че бях аз, а не ти. Колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че не е. Шептящия е бил различен. Той е ходил два пъти в този свят, нали разбираш? Може би е схванал някоя от тайните му. Ако отидеш втори път там и ти би могъл да го сториш. Той вероятно е мислел през цялото време за това, откакто се върна с теб.

— Джил, съжалявам, че трябваше да преминеш през всичко това. Нямаше никакъв смисъл. Казах на Шептящия да те остави на мира. Той мислеше, че може да работи с теб както с мен, но аз му заявих…

— Да, зная. Той ми съобщи какво си му казал.

— А къде е Шептящия сега?

— Не зная. Съвсем внезапно се върнах — не тук, а в апартамента си. Всъщност, тръгнахме тъкмо оттам. Шептящия не беше с мен. Нямаше го нито в стаята, нито в ума ми. Не ми е ясно защо бях сигурна в това, но знаех, че го няма.

— Чудя се дали знае, че Декър е мъртъв. Това дълбоко ще го наскърби. Той и Декър бяха големи приятели. Декър се опитваше да се преструва, че му е безразлично, ала не беше така. Имаше високо мнение за Шептящия.

Джил взе кафеничето и наля чашката на Тенисън.

— Направих торта — каза тя. — Искаш ли едно парче.

— По-късно — отговори той. — Малко по-късно. Онова задушено, което беше сготвила…

— Беше вкусно, нали?

— Прекрасно! Много питателно.

— Джейсън, мислиш ли, че теолозите са убили Декър?

— Така всичко отива на мястото си. Кубовете изчезнаха, Декър е мъртъв. Изключиха ни от борбата. Ако бяхме запазили кубовете, Шептящия щеше да ни заведе в Рая. Координати не са нужни. Той притежава способността да проследява много слаби следи. Както кучето открива дирите на лисицата. Щом успя да ни заведе до света на уравненията, щеше да успее да ни заведе и до Рая. Във Вселената има толкова много неща, толкова много дири, които би могъл да следва.

— Джейсън, а възможно ли е да грешим? Ти, аз и Пол? А теолозите на Ватикана да имат право? Истинската вяра по-ценна ли е от знанието за Вселената?

— Джил, аз мисля, че отговорът е свързан с преценката ни какво трябва да бъде поставено на първо място. Ватикана е взел решение преди много години и сега някой се опитва да го ревизира. Решението, че първо е необходимо да знаеш, преди да избереш своята вяра. Може би това решение е неправилно. Струва ми се, че не е така, макар и да не съм съвсем сигурен в това.

— Може би никога няма да научим.

— Да, ти и аз няма да узнаем, но някой ден все някой ще узнае.

— А какво ще стане сега?

— Точно сега е невъзможно да научим.