— Не мисля, че ще може — отвърна Тенисън. — Тя е в кома. Може да не доживее до сутринта. Изпадна в шок след излизането й пред тълпата фанатици. Направо рухна и трябваше да я внесат обратно до леглото.
— А това ни оставя с празни ръце — заключи Джил.
— И засилва позициите на теолозите — добави Екюър. — По-лесно ще провъзгласят Мери за светица, когато е мъртва, отколкото ако продължава да живее. Има нещо фалшиво в жив светец. Но след като умре, могат да наложат канонизирането й. Ватикана ще има своята първа светица, всички спорове за Рая ще утихнат, защото първата светица го намери и…
— Но кардиналите могат да осуетят канонизирането й, нали? — попита Джил. — Сигурна съм, че мнозина са против. За Теодосий зная със сигурност.
— Предполагам, че биха могли — каза Екюър, — ако желаят да предизвикат всеобщ бунт. Биха могли да се противопоставят, убедително при това, но подобен акт от тяхна страна ще хвърли Ватикана в безредици. Това е недопустимо. Разбирате ли, Ватикана е място на съвършен покой, от него лъха на святост. Каквото и друго да правят, кардиналите трябва да съхраняват тази атмосфера на свещенодействие.
— Ако теолозите победят — започна Тенисън, — а сега по всичко личи, че изходът ще е именно такъв, това ще означава край на Информационната програма, а без нея…
— В такъв случай — продължи Екюър — кардиналите ще погледнат на тези събития в дългосрочна перспектива. Винаги постъпват така. Ще приемат, че това е моментна пречка и през следващите столетия ще работят за налагането на гледната си точка. Времето не означава нищо за един робот. Той разполага с всичкото време на Галактиката.
— Трябва да вземете предвид — отбеляза Тенисън, — че кардиналите, които са настроени благосклонно към Информационната програма, може би никога няма да успеят да променят курса на Ватикана. Поне не и докато сте живи. Трябва да победите сега или ще ви стъпчат завинаги.
— Зная — отговори Екюър. — Мислех си… — Той се обърна към Джил: — Джейсън ми каза нещичко, не много, но спомена преди известно време за същество, наречено Шептящия, за това как той отишъл в света на уравненията. Разбрах, че ти също си ходила там. Ето къде си била, когато те търсехме.
— Помислих си, че ще бъде добре да му съобщя — каза Тенисън на Джил. — Сега Декър е мъртъв и можем да не се отнасяме към съществуването на Шептящия като към негова тайна.
— Предполагам, че трябва да бъде така — потвърди Джил. — Може би никога не е съществувала убедителна причина присъствието на Шептящия да бъде държано в тайна.
— Може би Декър е имал много тайни — рече Екюър. — Той беше много сдържан човек. Но откакто Джейсън ми разказа, започнах да се питам…
— Ако си мислиш, че Шептящия може да ни заведе в Рая — прекъсна го Джил, — моето мнение е, че не е в състояние да го стори. Той отведе Джейсън в света на уравненията, защото Джейсън беше гледал куба. Аз не бях го гледала, но Шептящия ме заведе дотам, защото знаеше пътя, тъй като вече бе ходил веднъж. Джейсън му бе показал пътя и Шептящия го бе запомнил.
— Но той не се нуждае от координати.
— Не, не се нуждае. Светът на уравненията няма координати, но след като Шептящия чу спомените на Джейсън за него, вече бе в състояние да отиде там. Сигурно използва нещо друго, различно от онова, което ние възприемаме като координати.
— Тогава защо не отиде в Рая?
— Защото трябва да проникне в ума на някого, който е гледал куба за Рая — отговори Тенисън.
— В ума? Значи това е начинът, по който го прави?
— Точно така.
— Тогава защо не проникне в ума на Мери? Дори и тя да се намира в състояние на кома.
— Защото докато се намира в кома, не би могла да запази спомените си. Умът е изпразнен от всичко. Съществува голяма вероятност Мери да бъде нащрек, ако е в добро състояние и тогава Шептящия няма да може да проникне в ума й.
— Искаш да кажеш, че не може…
— Виж, Пол, макар че Шептящия беше много близък с Декър, той не можа да проникне в ума му.
— Но той прониква в твоя и в ума на Джил. Какво ви прави толкова различни?
— Не зная. Опитвах се да си отговоря. Повечето хора дори не могат да видят Шептящия. Зная, че ти не можеш. Шептящия се опита да се запознае с теб. Той се е показвал пред теб, но ти дори не си го забелязал.
— Откъде знаеш това?
— Той ми каза. Имам чувството, че е опитвал с много хора в Края на Нищото, но резултатът е бил все един и същ. Никога не е опитвал с роботи. Каза ми, че имали различен ум, може би различни сетива. Дълго време се е навъртал около Ватикана, опитвайки се да измъкне някаква информация. Целта на живота му е да натрупа познания и да се опита да разтълкува закономерностите във Вселената. Извлякъл е определени сведения от Ватикана, ала не много. Работил е упорито за онова, до което се е добрал.
Читать дальше