Клиффорд Саймак - Проектът

Излязоха от палата. Съвсем близо, надясно от него се издигаше масивна базилика, чиято фасада бе обърната към мраморна площадка и широк, павиран път, който се губеше сред възвишенията на изток. По пътя не се виждаха нито роботи, нито хора. Тенисън никога не го бе виждал толкова пуст. От сградите от двете страни на пътя надничаха глави на роботи и хора, наблюдаващи какво става долу. Мъртва тишина бе обгърнала всичко, нарушавана единствено от долитащи отдалеч приглушени викове и крясъци.

Далеч по издигнатия път тежко се приближаваше топчеста фигура. От разстоянието, от което я наблюдаваха, тя изглеждаше прекалено голяма. Тенисън осъзна, че щом от края на пътя изглежда така, то в действителност сигурно е огромна.

Той се спусна по стълбите и пое по алеята, водеща към базиликата. Кардиналът потропваше след него, а монахът и стражът изостанаха далеч назад.

Стигнаха до широкото стълбище, което водеше до базиликата, изкачиха се по него на площадката и зачакаха Стария.

Неочаквано кардиналът възкликна изумено:

— Докторе, онова нещо там се върти около собствената си ос!

Да, беше точно така. Стария представляваше огромна сфера, която по преценката на Тенисън, се издигаше на около шест метра във въздуха. Тя се въртеше бавно и по този начин се придвижваше напред. Повърхността на масивния глобус беше черна и макар и на пръв поглед да създаваше впечатление, че е гладка, след по-внимателно наблюдение ставаше ясно, че е осеяна с безброй вдлъбнатини. Сферата стоеше във въздуха, въртеше се и се издигаше над паважа на почти половин метър разстояние.

— Странно — изрече кардиналът. — Наистина много странно… Виждали ли сте нещо подобно, докторе?

— Не — отвърна Тенисън. — Изглеждате ми силно впечатлен. Възможно ли е никога да не сте виждали някой от Старите?

— Както ви казах, някои от събратята ми са ги виждали много отдавна, още когато пристигнахме тук. Според легендите, Старите имат формата на сфера, но знаете, че легендите… Самият аз никога не бях ги виждал досега.

Стария се приближи в подножието на стълбището. После спря и престана да се върти. Спусна се на паважа и остана там.

— Тези вдлъбнатини по кожата му — отбеляза Тенисън, — сигурно са сензорни рецептори. Зрение, обоняние, слух — Бог знае какво още.

Кардиналът нищо не отговори. Стоеше изпънат в одеждите си като войник, отдаващ чест.

От дясната си страна Стария протегна крайник, подобен на ръка, който порасна на големина пред очите им. В края му се оформи нещо като длан с огромни размери. Дланта се придвижи към отверстие, което не се забелязваше, преди крайникът да потъне в него. После ръката измъкна нещо, което стискаше в юмрука си, след това се удължи, за да го остави на паважа. Беше човешко тяло. Пръстите на масивната длан внимателно се отвориха и тялото се строполи възнак.

— Боже мой, та това е Декър! — изкрещя Тенисън.

Той изтича няколко стъпала надолу, но спря. Ръката на стария отново потъна в отверстието и след малко отново се показа. С внимателни, точни движения тя положи онова, което бе извадила, до тялото на Декър — пушка, сгънат спален чувал, раница, брадва и смачкан чайник.

От лявата страна също се показа крайник, който се протегна към отвор отляво на тялото на Стария. Оттам извади друг вързоп и го положи на тротоара, съвсем близо до тялото на Декър: Беше робот. Горната част от металния му череп липсваше. Плюс още една пушка. Пръстите внимателно оправиха унищожения робот и оставиха пушката край него.

Ръцете на Стария изчезнаха в тялото му и той отново се превърна в сфера.

Тя започна да жужи като вибриращата повърхност на барабан, бръмченето изпълни въздуха, сякаш самият въздух бе започнал да трепти. От тези невъобразими звуци се оформиха думи на човешки език — дълбоки, бавни, мрачни:

— Ние сме пазители — заяви гласът. — Бдим над тази планета. Не одобряваме убийствата. Допустимо е да убиеш за храна, за да поддържаш живота в тялото си, защото това е схемата, заложена в някои органични видове, но не бива да има убийства поради някакви други причини.

Бръмченето затихна и думите заглъхнаха.

После отново зазвуча и до слуха им долетяха нови думи:

— Ние живяхме в мир с вас. Искаме да продължим да живеем по същия начин. Не позволявайте такива неща да се случват повторно.

— Но, господине! — извика Тенисън. — Вие убихте три човешки същества съвсем неотдавна.

Бръмченето се усили.

— Те започнаха да ни преследват. Бяха си наумили да ни убият. Това не е позволено. Никой няма право да ни убива. Ние ги убихме, за да се спасим. Ние убихме, защото тези човешки същества не бяха за тази планета, тяхното място не беше тук.