Клиффорд Саймак - Проектът

— Ваше Преосвещенство — прекъсна го Тенисън, — дойдох да ви кажа, че Джил е изчезнала. Търсих я навсякъде. Помислих си, че вие…

— Бедното момиче — изрече кардиналът. — Без съмнение е започнала да се укрива, за да избегне фанатизираните глупци навън.

— Но къде може да е отишла? Тя знаеше само няколко места, където би могла да се скрие. Наистина, не би могла да отиде някъде далеч.

— Докторе, кажете ми честно как стана това тъй наречено чудо? Кой премахна тумора? Сигурен съм, че не е Мери. Било нещо друго. Вие сте лекар и сигурно имате някаква представа какво се е случило. Бихте казали, че това може би е спонтанно излекуване. Тялото само е поело грижата са себе си, нали?

— По дяволите, Ваше Преосвещенство, не зная. Дойдох при вас да ми окажете помощ. Искам да зная нещо, което би могло да ми помогне да я намеря.

— Търсихте ли я в библиотеката?

— Да, търсих навсякъде.

— А в малката градина до клиниката?

— Да. Казах ви — търсих я навсякъде. Вие водите с нея дълги разговори, посещавате я в библиотеката. Споменавала ли е нещо пред вас, което би могло…

Силни удари по вратата ги прекъснаха. Тенисън се обърна назад да види какво става.

Уплашеният страж открехна вратата, за да надникне навън, но онзи, който чукаше, я натисна и го избута навътре. Робот, облечен в одеждите на монах, се втурна в стаята.

— Стария! — изкрещя той. — Ваше Преосвещенство, Стария!

Кардиналът стана от стола.

— Стария? — изрече той с гръмовержен глас. — Какво общо има тук Стария! Престанете с тази врява и ми кажете какво искате.

— Стария идва — изкрещя монахът. — Стария идва към мраморната площадка.

— Откъде знаеш, че е Стария? Виждал ли си някога някой от Старите?

— Не, Ваше Преосвещенство. Но всички разправят, че е Стария. Тичат и пищят. Уплашени са до смърт.

— Ако наистина е Стария — рече кардиналът, — наистина има за какво да се плашат.

През открехнатата врата се чуваха приглушени писъци и тропот, достигнал дотук през множеството коридори.

— Значи приближава се към площадката? — попита Тенисън. — И се е насочил към базиликата?

— Да, докторе — отвърна монахът.

Тенисън се обърна към кардинала:

— Не мислите ли, че трябва да отидем и да видим какво иска Стария?

— Не разбирам — поколеба се кардиналът. — Никой от Старите не е идвал досега във Ватикана. Много отдавна, когато пристигнахме тук, понякога ги зървахме — не много на едно място и винаги в далечината. Не се опитвахме да ги разгледаме отблизо. Не общувахме с тях. Никога не сме ги закачали и те от своя страна не ни създаваха неприятности. За тях се разказваха ужасни истории, но това започна по-късно, слез като изтече достатъчно време, за да се роди митът.

— Но те убиха моя предшественик — младият лекар, и още двама човека, които са го придружавали.

— Да, вярно е, ала онези глупци тръгнаха да преследват Старите. Не трябваше да го правят. Така просто не бива да се постъпва. Това беше първият и единствен път, когато някой от Старите си е послужил с насилие.

— В такъв случай е разумно да предположим, че и сега Стария не е замислил нищо лошо.

— Не смятам, че е дошъл, за да упражни насилие спрямо нас — отвърна кардиналът. — Но можем ли да бъдем сигурни? Хората имат право да се страхуват от Старите, та било то само заради историите, които са слушали. Сега бягат и това е проява на здрав разум.

— Е, ще дойдете ли с мен или не?

— Вие възнамерявате да му се противопоставите?

— Няма да се противопоставям на никого. Само ще се срещна със Стария.

— О, предполагам, че й аз бих могъл да го сторя — каза Теодосий. — Сигурен съм, че няма да има никой друг. Предупреждавам ви, че ще бъдем само двамата.

— Ние ще бъдем достатъчно — заяви Тенисън. — Има ли някаква възможност да установим контакт с него?

— Има няколко древни предания, според които е възможно да се контактува със Старите.

— Добре тогава. Хайде да отидем и да се опитаме да поговорим.

Тенисън тръгна напред, Теодосий го следваше по петите, а стражът и монахът запристъпваха след тях на значително разстояние, очевидно за по-голяма сигурност.

Докато вървяха по коридорите, отвеждащи към входа на папския палат, Тенисън се опита да си спомни какво бе чувал за Старите. Оказа се, че знае твърде малко. Роботите заварили Старите, когато пристигнали в Края на Нищото. Имало само случайни, мимолетни контакти между Старите и жителите на Ватикана. С течение на годините възникнал мит, че Старите са кръвожадни зверове. Такива истории се разказвали посред нощ край гаснещите камини. Но Тенисън не можеше да знае дали има достоверни факти за възникването на тези предания. Всъщност, откакто пристигна тук, беше чувал съвсем малко разговори на тема „Старите“.