Клиффорд Саймак - Проектът

Джил се взираше в тях, без да разбира нищо, после си пое дъх и каза гласно, ала много тихо:

— Е, това съм аз. Горният триъгълник е главата ми, долният е тялото ми, облечено в пола, а онези два лъча, които приличат на клечки, са крака!

После, встрани от диаграмата, която беше Джил Робъртс се появи начупена линия с пет върха.

— Това е въпросителен знак — изрече тя. — Сигурна съм. Питат ме какво представлявам.

— Точно така — отвърна Шептящия, говорейки някъде вътре в ума й. — Ти привлече вниманието им. Сега ми позволи да се намеся и аз.

Въпреки запалените свещи, стаята беше тъмна, сякаш мракът поглъщаше мъждивата им светлина. Начупените сенки на мебелите наподобяваха дебнещи зверове, готови за скок. Стражът стоеше пред вратата, широко разкрачил крака. Кардинал Теодосий седеше на своя огромен стол с висока облегалка, загърнат в одеждите си.

— Доктор Тенисън — започна той, — откакто сте тук, за пръв път ми оказвате честта да ме посетите.

— Знам, че сте много зает, Ваше Преосвещенство — отвърна Тенисън. — При това не беше и необходимо.

— Нима сега е необходимо?

— Да, така мисля.

— Идвате при мен в труден момент. Малко такива сме преживели във Ватикана. Сега сме изправени през огромно затруднение. Онези глупаци отвън…

— Тъкмо затова дойдох при вас. Джил…

— Очаквам подобна постъпка от страна на човешките същества. Вие, хората, сте лекомислена раса. Разумни същества, ала извънредно емоционални. Понякога ми се струва, че здравият разум ви напуска. Не бих очаквал подобен обрат при роботите. Ние сме уравновесени същества, бих казал флегматични. Не бихте могли да си представите, че роботи биха могли да изпаднат в такава истерия. Ала вие щяхте да кажете нещо за Джил?

— Да — отговори Тенисън.

— Тя е едно от най-изтънчените човешки същества, които някога съм срещал. Тя е свързана с нас, интересува се от нашата съдба и от Ватикана. Зная колко упорито работи.

— Имате право наистина.

— Когато тя дойде тук — продължи кардиналът, — не беше особено очарована. Както добре знаете, искаше да пише за нас, ала ние не можехме да й позволим да стори това. Дори по едно време си мислех, че когато пристигне корабът, тя ще отпътува с обратния рейс. Не желаех да постъпва така, защото усещах, далеч преди тя да го бе показала, че е способният, отдаден на работата си историк, от какъвто се нуждаехме и какъвто никога не бяхме успели да намерим. Кажете ми докторе, ако сте в състояние да ми отговорите, защо простодушни същества като нас изпитват такава отчаяна нужда историята им да бъде написана? Не за някой друг, а за самите нас. Джил би била доволна да я напише за другите, но ние не бихме допуснали това. Ала сме истински щастливи, че го прави заради нас.

— Аз не съм психолог — отбеляза Тенисън, — затова не мога да бъда напълно сигурен. Ала ми се ще да изкажа следното мнение. Така е, защото сте свършили работа, с която се гордеете.

— Наистина се гордеем — потвърди кардиналът. — Имаме основание за това.

— И защото — продължи Тенисън — искате да запазите своята идентичност в такава форма, която няма да бъде забравена. Така че може би след милион години други форми на живот ще бъдат в състояние да разберат, че сте живели тук, че все още сте тук, ако наистина още съществувате след милион години.

— Ще бъдем тук — заяви Теодосий. — Ако не аз, ако не моите събратя роботи, то Ватикана ще бъде тук. На Земята вие, хората, създадохте икономически корпорации, които придобиха своя собствена идентичност и останаха непроменени корпоративни единици цели хилядолетия. Личностите, които основаха и укрепиха тези корпорации, загиваха, но корпорациите оцеляваха. Те продължаваха да се развиват, защото съдържаха идеи, изразени с материалистически термини. Ватикана не е корпорация, но е сроден с подобен тип структура. Той е идея, обобщена в материалистически символи и ще устои във времето. Може да се променя, може да има периоди на възход и упадък, може да бъде принуден да еволюира, може да бъде изправен пред множество кризи, ала идеята няма да умре. Тя ще продължава да съществува. Идеите, доктор Тенисън, не могат да бъдат унищожавани лесно.

— Всичко това е прекрасно, Ваше Преосвещенство — заговори Тенисън. — Оценявам преценките ви както по този, така и по редица други въпроси, но дойдох тук, за да разговарям с вас за Джил и да ви кажа…

— А, да, Джил — повтори кардиналът. — Всичко, което се случи с нея, е така неприятно. В онази история за светицата, нея я свариха — как се изразявате вие? — съвсем неподготвена. Сигурно е било много объркващо да й крещят и да я обявят като доказателство за извършеното чудо. Вие сте лекар, можете ли да ми кажете как се случи това? Всички онези приказки, че Мери е направила чудо с лицето на Джил, са празна работа, и аз не мога да повярвам…