Клиффорд Саймак - Проектът

— Ами истинско знание?

— Смятам, че то сигурно съществува. Зная, че никога няма да достигна до него, но съм убеден, че някога ще го намерите.

— Може би — отвърна Негово Светейшество, — нашите роботи са допуснали някаква грешка в конструкцията ми. Възможно е да не са успели да имплантират у мен благочестието, което са чувствали у себе си. Но съм склонен да се съглася с вас. Ако обаче взема такова решение, Ватикана ще се разцепи. Споровете ще се проточат с години. Не всички във Ватикана ще приемат решението ми, което няма да говори твърде добре за имиджа ми на папа. И независимо дали вие смятате, че това е правилно или не, имиджът на папата е изключително важен.

Никой от двамата не отговори.

— Вие, хората, изпитвате и любов, и омраза — продължи папата. — Аз не чувствам нищо. Вие мечтаете, аз също, но моите мечти не са като вашите. Вие имате изкуството — музиката, картините, литературата — и докато аз осъзнавам ценността им, приемам функцията, която изпълняват, и удоволствието, което, пораждат, но аз не съм в състояние да откликна и да ги почувствам.

— Ваше Светейшество — отбеляза Джил, — вярата сама по себе си може да бъде изкуство.

— Не се съмнявам в това — заяви папата. — Да, посочихте ми важно съображение. Все пак не можете да твърдите, че на роботите им липсва вяра и глад за нея. Именно този неутолим стремеж създаде Ватикана и остана жив в нас през хилядолетието, изпълнено с търсене на по-съвършена вяра. Възможно ли е да съществуват не просто, различни видове вяра, а различни видове съвършена вяра, истинска, проникновена вяра?

— Може би е възможно — отговори Тенисън. — Но съм сигурен, че окончателно ще има само една-единствена вяра, която мислещите същества ще приемат. Ще има една истинска вяра, както има една истина — окончателна вяра и окончателна истина. Няма да се изненадам, ако двете се окажат едно и също нещо — вярата и истината.

— И затова смятате, че ние трябва да следваме истината, защото тя ще ни посочи по-добър и по-лесен път към вярата, отколкото ако търсим единствено вярата?

— Така мисля — отговори Тенисън. — Ако търсите истината, ще разполагате с известни ориентири, докато при вярата те ще ви липсват.

— Събрал съм в себе си огромно количество знания — заговори папата. — Те са натрупвани от Изследователите в продължение на векове и понякога не зная накъде да се обърна. Трябва неистово да търся в огромния си кош за отпадъци, пълен със знания, преследвайки съвсем мъничко количество информация. Именно тя е ключ към загадката, която аз искам да разреша. А има множество загадки. Аз едновременно трябва да откривам отделните късчета знание, които ще въведат ред и смисъл в множеството неизвестни неща. Дори докато върша това, ме преследва мисълта, че може би онези късчета знание, които са ми необходими, все още не са открити от Изследователите. Те проникват далече в безкрая и все пак са направили твърде малко в събирането на знания за Вселената.

— Което означава — заключи Тенисън, — че трябва да задържите Изследователите, за да могат те да продължават работата си. Утре някой от тях може би ще открие едно от онези късчета знание, които са ви необходими, ала може да изтекат сто или хиляда години, преди това да стане. Но ако Изследователите не продължат да пътуват из Вселената, късчето знание никога няма да бъде намерено.

— Зная — отговори папата. — Зная. И все пак има такива, които заявяват с всезнаещи самодоволни усмивки върху металните си лица, че аз не живея в реалния свят, че в изолацията си, затворен в каменните недра на планината, вече съм загубил връзката си с реалността. Не мисля, че това е истина, но не мога да ги накарам да разберат. Смятам, че онзи реален свят, за който говорят, е провинциален свят, ограничен само с областите, които те познават, и особените условия, които съществуват там. Онова, което е реалност в Света на Нищото и във Ватикана, не е реалност на планета от другия край на Галактиката, или дори на планета, разположена в съседство до нас. Ограничените ни сетива, които стесняват разбирането ни и го правят също така ограничено, ни откъсват от реалността във Вселената. Мисля, че по-скоро аз съществувам в много по-реален свят от техния, а не те. Вече ги надраснах — продължаваше да говори папата, — ето какво стана. По-голям съм от тях, а те искаха тъкмо това. Когато ме създаваха, желаеха да постигнат непогрешимостта на земния папа. Но аз ги надраснах и ги разочаровах. Непогрешимост в рамките на една-единствена планета и непогрешимост в цялата Галактика са две различни неща.