Станислав Лем - Приятелят на Автоматей

Един робот, като решил да тръгне на далечен и опасен път, чул за едно много полезно устройство, което неговият изобретател наричал електрически приятел. Помислил си, че ще му бъде по-леко на душата, ако си намери спътник, макар и да е само машина, затова отишъл при изобретателя и го помолил да му разкаже за изкуствения другар.

— На твоите услуги — отвърнал изобретателят. (Както е известно, в приказките всички си говорят на «ти», дори на змейовете не се говори на «вие» и само в обръщения към кралете трябва да се употребява множествено число). Като казал това, извадил от джоба си шепа метални зрънца, подобни на дребни сачми.

— Какво е това? — учудил се роботът.

— А как се казваш, че забравих да те попитам на подходящото място в приказката? — поинтересувал се изобретателят.

— Казвам се Автоматей.

— Много е дълго за мене, ще те наричам Авт.

— Това е от Автом, но така да бъде — отвърнал другият.

— И така, мили ми Авт, пред тебе се намират шепа електроприятели. Трябва да знаеш, че по призвание и специалност съм миниатюризатор. Това означава, че превръщам големите и тежки съоръжения в малки и портативни. Във всяко едно от тези зърна е концентрирано електрическо мислене, неизмеримо всестранно и логично. Няма да ти кажа, че става дума за гений, защото това ще бъде преувеличение, подобно на лъжлива реклама. Наистина, имам намерение да създам именно електрически гении и няма да се успокоя, докато не ги направя толкова малки, че да могат да се носят в джоба с хиляди; едва когато ги насипя в чували и започна да ги продавам на килограм, като пясък, целта ми ще бъде постигната. Но да не говорим повече за моите бъдещи планове. Засега продавам електроприятелите на парче и то не много скъпо: за един вземам толкова в брилянти, колкото тежи. Ще се съгласиш вероятно, че това е умерена цена, като се има предвид, че можеш да сложиш подобен приятел в ухото си, където ще ти шепне добри съвети и ще ти предоставя всякаква информация. Ето ти парче мек памук, с него ще си запушиш ухото, за да не изпадне приятелят ти, когато си наведеш главата настрани. Вземаш ли го? Ако решиш да купиш една дузина, мога да ти ги дам по-евтино…

— Не, засега ми стига един — отвърнал Автоматей. — Но бих искал да разбера още какво именно мога да очаквам от него. Ще може ли да ми помогне в тежък житейски момент?

— Разбира се, нали затова е направен — отвърнал невъзмутимо изобретателят. Подхвърлил върху дланта си шепата зърна, блестящи металически, защото били от редки метали, и продължил: — Естествено, не можеш да разчиташ на помощ във физически смисъл, но нали не става дума за такава помощ. Напътстващи забележки, добри и верни съвети, умни разсъждения, полезни за тебе указания, напомнения, предупреждения, както и утешителни думи, сентенции, даващи вяра в собствените сили, плюс мъдри мисли, позволяващи да се преодолее всяка трудна, а дори и опасна ситуация — ето само малка част от възможностите на моите електроприятели. Те са абсолютно предани, верни, непоколебими другари, защото никога не спят, освен това са необикновено издръжливи, естетични, а сам виждаш колко са удобни! Какво, само един ли ще вземеш?

— Да — отвърнал Автоматей. — Кажи ми още, моля те, какво ще стане, ако някой ми го открадне? Ще се върне ли при мене? Ще унищожи ли злодея?

— Каквото не може, не може — отвърнал изобретателят. — Той ще му служи също толкова всеотдайно и вярно, колкото преди това е служил на тебе. Не може да искаш прекалено много, скъпи Авт, той няма да те изостави в беда, ако ти не го изоставиш. Но това няма да ти се случи, ако го сложиш в ухото си и винаги го държиш запушено с памук…

— Добре — съгласил се Автоматей. — А как да говоря с него?

— Изобщо не трябва да му говориш, достатъчно е да му прошепнеш нещо безгласно и той ще те чуе без грешка. А името му е Вух. Може да му казваш «скъпи Вух», това е достатъчно.

— Чудесно — отвърнал Автоматей.

Претеглили Вух, изобретателят получил за него красиво брилянтче, а роботът, успокоен, че вече си има приятел, близка душа за през дългия път, се отправил напред.

Било му много удобно да пътешества с Вух, който по негово желание го будел сутрин, свирейки в главата му тиха, весела песничка, разказвал му също така различни шеговити историйки, но Автоматей скоро му забранил да прави това, ако се намира сред други роботи, които започвали да го подозират, че не е с всичкия си, защото току избухвал в смях без всякаква видима причина.