Станислав Лем - Приятелят на Автоматей

Така пътешествал Автоматей най-напред по сушата, докато не стигнал до брега на морето, където го чакал красив бял кораб. Нямал много багаж, затова се настанил веднага в уютна каюта и чул с удовлетворение шума, означаващ, че котвата се вдига, а великото плаване започва. Няколко дена белият кораб плавал весело сред вълните, под лъчите на ласкавото слънце, а нощем се люлеел сънно, посребрен от месеца, но една сутрин се разразила страшна буря. Вълни, три пъти по-високи от мачтите, се изсипали върху пукащия по всичките шевове кораб и грохотът бил толкова ужасяващ, че Автоматей не чувал нито една дума от утехите, които без съмнение му шепнел в тези тежки мигове Вух. Изведнъж се чул адски трясък, солената вода нахлула в каютата и пред очите на обезумелия от страх Автоматей корабът започнал да се разпада на парчета.

Изтичал той на палубата, както си бил, и едва скочил в последната спасителна лодка, когато налетяла огромна вълна, стоварила се върху кораба и го повлякла към бушуващата дълбина на океана. Автоматей не видял нито един от членовете на екипажа, в спасителната лодка бил само той, сред бушуващото море, и треперел, очаквайки момента, когато поредната вълна ще потопи подскачащата лодка заедно с него. Вятърът виел, от ниските облаци дъждът шибал разбунената повърхност на морето и Автоматей все така не можел да чуе какво има да му каже Вух. Изведнъж видял сред водовъртежите някакви неясни форми, заливани от кипяща бяла пяна. Това бил брегът на непозната земя, в който се разбивали вълните. Лодката заседнала със скърцане върху камъните, а Автоматей, прогизнал до кости, с течаща от него солена вода, се понесъл с всичките сили на треперещите си нозе навътре в спасителната суша, колкото се може по-далече от вълните на океана. Свлякъл се на земята до една скала и потънал в дълбок сън от изтощение.

Събудило го тихо подсвирване. Вух му напомнял за своето дружеско присъствие.

— О, чудесно е, че те има, Вух, едва сега разбирам колко е хубаво, че си при мене, а по-точно казано — в мене! — извикал Автоматей, съвземайки се от дълбокото небитие. Огледал се наоколо. Слънцето светело, морето още се вълнувало, но вече ги нямало страшните вълни, мъглите и дъждът. За съжаление обаче с тях изчезнал и корабът. По всяка вероятност бурята бушувала през нощта с неизразима сила, защото подхванала и отнесла в открито море лодката, която спасила Автоматей. Скочил той на крака и започнал да тича по брега, за да се озове след десет минути на същото място. Намирал се на безлюден остров и то много малък. Положението му не било розово. Но какво от това, щом си имал Вух! Осведомил го веднага за установените обстоятелства и го помолил за съвет.

— А! Е! Скъпи мой! — казал Вух. — Лоша работа! Чакай да помисля по-сериозно. Какво всъщност искаш?

— Как какво? Всичко: помощ, спасение, облекло, средства за съществуване, защото тук няма нищо освен пясък и скали!

— Хм! Така ли? Убеден ли си в това? А не се ли търкалят някъде по пясъка сандъци от разбития кораб, пълни с прибори, интересни книги, облекло за различни случаи и барут?

Автоматей обиколил тичешком надлъж и нашир плажовете, но не намерил нищо, нямало и една треска, отцепила се от кораба, който вероятно потънал като камък.

— Казваш, че няма нищо ли? Хм, много странно. Богатата литература за живота на безлюдни острови доказва неоспоримо, че корабокрушенецът винаги намира наблизо брадви, гвоздеи, сладка вода, масло, свещени книги, пили, клещи, пушки и много други потребни неща. Но като няма, няма. Може би има поне пещера в скалите, където да се скриеш?

— Не, няма никаква пещера.

— Казваш, че няма? Е, това е вече необичайно! Ще бъдеш ли така добър да се качиш на най-високата скала, за да хвърлиш един поглед наоколо?

— Веднага! — извикал Автоматей, изкатерил се на полегатата скала сред острова и онемял: от всички страни на вулканичното островче се простирал безкраен океан!

Казал това на Вух със слаб глас, намествайки с треперещ пръст памука в ухото си, за да не изгуби своя приятел. «Какво щастие, че не изпадна, когато корабът потъваше» — помислил си той и тъй като почувствал нов порив на слабост, седнал на скалата, чакайки нетърпеливо дружеската помощ.

— Слушай, приятелю! Ето съветите, които искам да ти дам в това трудно положение! — обадило се най-сетне очакваното с нетърпение гласче на Вух. — От изчисленията, които направих, стигнах до извода, че се намираме на непознат остров, нещо като риф, а по-скоро връх на подводна планинска верига, която се издига бавно от бездните и ще се свърже с континента след три до четири милиона години.

Читать дальше